Все повече жени в съвременния свят казват, че имат голям списък с изисквания, на които мъжете трябва да отговорят. Къде да работи. Как да се държи. Какво да облича. Кога да предприеме решаващите стъпки във връзката. Ако мъжът не изпълни всички тези претенции, тогава бива "отхвърлен" и заменен със следващия. Понякога обаче, след серия от неуспешни връзки, тези жени остават сами. Защо се случва това?
Обикновено причините се крият в детството. Малките момичета са учени, че те са "принцеси", на които всеки трябва да изпълнява желания. Обучавания, че животът се състои в замъци, принцове и щастливи мигове. Когато пораснат и започнат да се срещат с различни мъже, тези малки принцеси осъзнават, че принцове няма. А и те не са никакви принцеси.
Неспособни да приемат тази истина, жените започват педантично и дори маниакално да съставят критерии, по които да оценяват мъжете:
1. Искам той да има сериозна работа.
2. Искам да живее в самостоятелен апартамент.
3. Искам да има хубава кола.
4. Искам да ме обича безрезервно…
Това са само част от безкрайния списък, който жените създават. В някои случаи списъкът остава таен за мъжете, но е видим за приятелките, семейството или колегите. В други случаи жените директно казват още на първата среща към какво се стремят и започват "разпит", за да видят дали кандидатът отговаря на очакванията. Ако има бъдеще, се започва връзка – ако няма, се разделят.
Тази тактика обаче не води до цялостен прогрес, защото в повечето случаи мъжете се изморяват: да бъде изпитвани, тествани и анализирани. Откриват нещо друго, по-голямо спокойствие при друга жена, и продължават напред. А педантичните жени, неспособни да открият вината в себе си, обвиняват мъжа, че не отговаря на посочените критерии.
"По-добре сама, отколкото в лоша компания" – си казват те и философски продължават напред. Докато едни не се събудят на 35 и не осъзнаят, че отдавна не са имали обект, който да анализират. Тогава разбират, че претенциите не водят до любов. Те я убиват, задушават и отдалечават!
