Лъжете я.
Може да е нещо малко, но всичко започва от тук. Лъжа на бездействие. Полу-истина. Малко парче от живота ви, което украсявате или минимизирате, или държите скрито, мислейки си "Нещата просто ще бъдат по-добре, ако тя не знае" и "Как може да разбере за това?". Това са нещата, които си казвате.
След това я питате.
Питате я къде отива и с кого, но не с любопитство, а с подозрение. Правите предложения, едва доловими в началото, но те растат, както вашата несигурност, чудейки се дали тя ви лъже по начина, по който вие го правите. Питате приятелите й. Чудите се за изборите и плановете й. Питате я толкова често, че тя сама започва да се пита.
След това я държите на една ръка разстояние.
Искате тя да се отвори пред вас, да бъде уязвима, честна и истинска. И въпреки това стоите настрани, държайки я на дистанция. Не й позволявате да влезе изцяло в живота ви. Изграждате стена около сърцето си, която е прекалено дебела, за да може да я събори. Тя се чувства толкова далеч от вас, питайки се какво и как да направи, за да я допуснете. Вие я пускате бавно до себе си, след което се отдръпвате. Отваряте вратата на сърцето си, след което отново я затваряте, променяйки постоянно чувствата си.
След това я държите прекалено близо.
Когато най-после я допуснете вътре, я задушавате. Признавате силни чувства към нея и й казвате, че ако тя се интересува от вас, ще се промени, за да се впише в живота ви, ще се превърне в това, което търсите. Тя го прави, защото смята, че това е любов. Тя е добро момиче, което бързо се влюбва. Вие я "покривате" с любовта си и тя не вижда, че в един момент започвате да я контролирате.
След това се опитвате да я промените.
Искате винаги да е с вас, да ви поставя на първо място, да не напуска невидимите граници, които сте създали. Казвате й мили неща, които я карат да вярва във вас и любовта ви. Все повече навлизате в живота й, а тя го допуска и отваря сърцето си. Нещата се случват прекалено бързо, но това е любов, смята тя, затова го позволява. Вие най-после й показвате цялата си същност, заради което тя чувства, че е истинско.
След което се отдръпвате.
Точно когато тя започва да се чувства комфортно, когато започва да ви вярва, да се чувства сигурна, вие тръгвате в друга посока. Карате я да се съмнява в себе си, мислейки, че тя е виновна. Отдръпвате се без причина и обяснение, желаейки пространство и свобода. Тя изведнъж се чувства гола и слаба. Изгубила е това, което е била преди. Но вие сякаш не забелязвате. Обвинявате я, казвате й, че е досадна, несигурна и отчаяна.
След което си играете със сърцето й.
Казвате едно нещо, а правите друго. Карате я да се почувства обичана, след което си тръгвате. Променяте емоциите си със скоростта, с която си сваляте шапката. Така се губи добро момиче. Вие не й казвате истината и след това не й вярвате. Мислите, че ще ви нарани като ваша бивша приятелка, затова я държите на една ръка разстояние, съмнявайки се коя е. Позволявате вашите несигурности да вземат превес. Не позволявате на себе си да имате вяра в нея, да бъдете уязвим, за да може любовта да се случи естествено.
Опитвате се да я промените, когато тя е всичко, от което имате нужда и повече. Но вие сте прекалено уплашен да не бъдете наранен, за да видите, че в ръцете й ще бъдете в безопасност. Вие играете игрички. Не действате правилно. Винаги искате да бъдете една крачка напред, но в действителност изоставате.
И я губите.
Защото тя е добро момиче и заслужава повече. И един ден ще се събуди и ще види как се отнасяте с нея. След това ще избяга и никога няма да се върне обратно. И ще останете сам със спомените и любовта, която сте можели да имате. Но сте бил прекалено голям егоист, за да обичате правилно това добро момиче.
