Един ми е той. Скъп ми е.
И сутрин ми е, и обед, и вечер ми е.
Сутрин ми е слънцето, което ме гали по бузите нежно за добро утро и се събуждам с усмивка.
Обед ми е в мислите, в мечтите, в сърцето ми е.
Вечер ми е в топлината, в нежността, когато лягам сгушена в него и нищо друго няма значение.
Нощем ми е в сънищата. Отвеждат ме в далечни приказни кътчета, където двата заедно бягаме, усещаме вятъра. Свободни сме, щастливи сме, влюбени.
Един ми е той. Скъп ми е. Безценен ми е.
В радост и в болка до мен е. Моя опора и моя сила ми е.
Любим ми е сутрин рано, когато отворя очи и ми се усмихне.
Когато ме целуне щастлива съм, защото знам, че обича ме, любов ми е.
И любим ми е вечер, когато заспива преди мен, гледам го -
толкова красив, толкова истински – най-любим ми е.
Мое щастие и моя болка ми е.
Мой любим, мой приятел, мой водач ми е.
От всички на света най-любим ми е.
Не искам никой друг, само той ми е. Достатъчен ми е. Единствен ми е.
И сутрин ми е, и обед, и вечер ми е.
За цял живот ми е. И в друг живот пак него ще си пожелая.
В сърцето, в мислите, в душата ми е.
Един ми е, ала всичко ми е!
И сълзите ми е, и усмивките ми е, и спомените ми е, и мечтите ми е.
Моя любов, моя съдба, мой живот – той ми е!
Всичко ми е!
