Изобщо не можеше да си представи някой да е по-силен от нея. Никак. Не можеше да го допусне. И той го знаеше. И затова изобщо не я попита. Просто вдиша всичките й въздишки и ги издиша в думи за двама.
А тя се забрави цялата и го остави да я напише. Там, където ръката му минаваше триеше грешки. Поставяше смели възклицателни, а тя отговаряше със срамежливи многоточия.
На запетаите си поемаше въздух, а страхливата точка веднага превръщаше във въпросителна, за да има още, и още отговори и да се откриват в приказка без край.
Източник: milasum.blogspot.bg
