Друго не искам, само да знам, че и днес ще отворя очи, ще погледна слънцето и ще се усмихна.
Друго не искам, само сутрин, когато се събудя, да усетя присъствието ти, да почувствам топлината ти, да видя лицето ти – това е щастието!
Да ме прегърнеш и целунеш за добро утро, да ме погалиш по рошавата коса и да ми кажеш колко съм красива, дори и да изглеждам смешно, друго не искам!
Да станем двамата, още сънени, да си направим закуска заедно. Да седнем и да погледаме слънцето, да послушаме птичките, да се порадваме на морето, да благодарим за прекрасния ден, в който отново сме двамата, заедно.
Друго не искам, само да знам, че има за кого да мисля през деня, когато съм на работа и само мисълта за него да ме кара да се усмихвам, истински.
Друго не искам, само да знам, че и за мен има кой да мисли. Да знам, че когато ти залипсвам, ще ми се обадиш, когато ти е криво, ще се сетиш за мен и ще ти стане хубаво.
Друго не искам, само вечер, когато се прибирам у дома, да има кой да ме посрещне, да има кой да ме прегърне и да каже колко много съм му липсвала през деня.
Друго не искам, само да знам, че вечерите няма да са самотни, много често ще са романтични и винаги ще са приятни.
Дори в студените нощи на мен пак да ми е топло, защото ще има кой да ме вземе в прегръдките си и ще заспим гушнати, друго не искам!
Защото в живота не ни трябват много неща – две ръце, които да ни топлят, две очи, които да ни гледат искрено, едно сърце, което да ни обича истински, един човек, с когото да прекараме живота си, щастливи заедно.
Друго не искам, само това!
