Сигурно ви е изненадала, когато каза "не", нали? Свикнали сте вие да водите, свикнали сте тя да се съгласява и да прощава, че този отказ е дошъл като "гръм от ясно небе". Наистина ли си мислеше, че можеш да я оставиш, да се позабавляваш и след това да се върнеш при нея с убеждението, че тя те чака?
Ти никога не си мислил, че нейната любов е специална. Никога не си знаел, че това, което тя ти дава, е толкова ценно, че надали ще го срещнеш отново. Ти я бе приел за даденост и истината е, че с тръгването си, ти й каза всичко, което тя искаше да чуе. В ужасната тишина, която последва сърцето й, тя научи нещо важно за себе си.
Тя научи, че заслужава любовта си много повече, отколкото вие някога бихте заслужили. Тя успя да вземе парчетата от сърцето си, които ти разпръсна толкова небрежно, и да построи от тях нещо красиво и ново. И това ново сърце вече не търси любов на същото място, където някога са го отхвърлили. Сега сърцето й бие за нея и само за нея.
Любовта й е по-дълбока, по-чиста, по-зряла и по-устойчива. И вече знае, че най-мощното нещо, което може да направи с нея, е да я отдаде на себе си. Така че можете да опитате всичко, което искате, за да си я върнете, но тя е заета с изграждането на нов живот за себе си. Тя ще изгори всеки мост, на който е написано вашето име, ще гледа как пламъците целуват дървото, така че никога да не може да се върне към реката…
