Когато за пръв път те срещнах, не видях човека, който си. Вместо това видях човека, който можеш да станеш.
Въпреки че постоянно ми го казваха, аз отказах да приема, че се срещам с разбит мъж.
Трябваше да призная, че винаги си бил честен с мен - каза ми, че си преживял много в миналото и все още не знаеш как да се справиш с това.
Ти ми каза, че си имал една жена, което ти е причинила много болка. Жена, което те е предала, въпреки цялата любов, която си й дал. Ти ми каза, че е променила същността на това кой си и че вредата, която ти е причинила, те е направила различен човек.
Ти ми каза, че си изгубил цялото си доверие в хората и ме посъветва да не очаквам много от теб, защото не знаеш колко от себе си можеш да предложиш.
Но аз не те чух. Оцених честността ти повече от всичко.
И приех като моя мисия да те спася.
Мислех, че съм единствената, способна да излекува и да оправи сърцето и душата ти. Че аз бях тази, която ще ти покаже, че истинската любов не трябва да наранява и че не всяка жена, която те обича, ще те съсипе.
ТОЙ ЩЕ СЪЖАЛЯВА, ЧЕ Я Е ЗАГУБИЛ, ЗАЩОТО НЕ РАЗБРА КОЛКО МНОГО Я ОБИЧАШЕ
Въоръжих се с търпение и чаках мига, в който ще си готов да се разкриеш пред мен, да ме пуснеш в живота си, да ми се довериш и да ме обичаш.
Аз повярвах в теб и знаех, че може да станеш по-силен и по-добър човек.
Да, бяхнаясно с всички белези и рани в сърцето ти, но просто отказах да си позволя да те гледам през тях. Знаех, че си човек с много качества и че имаш какво да предложиш, освен разбитата си душа.
Това, което не знаех беше, че ти просто не искаше да бъдеш спасен и че всичките ми усилия бяха напразни и обречени от самото начало. Че тази болка, която изпитваш, се е превърнала във твоята зона на комфорт.
Това, което не знаех, беше, че ще загубя години от живота си, опитвайки се да взема отчупените парченца от сърцето и душата ти, без никакъв успех.
Това, което не знаех е, че не си бил само емоционално увреден – ти причиняваше вреди на всички около себе си и особено на мен.
Това, което не знаех беше, че никога няма да успея да спася ранената ти душа, колкото и да се опитвах.
Истината е, че не успях да оправя разбитото ти сърце. Разбих и моето.
Явно бях твърде слаба, за да те поправя. Явно не бях достатъчно силна, за да обичам разбит мъж.
И съжалявам за това.
Съжалявам, че не спазих думата си и че не те излекувах, както обещах. Съжалявам, че трябва да избирам между теб и себе си. И съжалявам, че те изоставих, когато очевидно все още имаше нужда от мен.
Но това е нещо, което трябваше да направя, ако исках да се спася. Просто трябваше да се откажа от теб.
И никога няма да си простя за това.
