2020 определено не беше лесна година за никого, а дори още не е свършила, нито пък изпитанията, които ни предлага! Но тъй като сме на прага на последния месец от годината, имам нужда да благодаря на всички приятели, които бяха моите скали, котви и всичко друго статично, за което се сетите.
Благодаря ви, че ме обичахте, когато не бях за обичане. Благодаря ви, че бяхте търпеливи, растяхте с мен, променяхте се, докато се опитвах да събера парчетата и да поправя това, което счупих в себе си или това, което другите счупиха в мен. Благодаря ви, че улеснихте трудните моменти през тази година, че ги направихте толкова по-лесни за приемане и толкова по-лесни за преминаване. Благодаря ви, че ме оставихте да бъда уязвима и честна, без да ме осъждате. Че ме подсетихте, че винаги ще имам друго семейство, на което да разчитам, когато времената станат тежки.
ДЖЕНИФЪР ЛОПЕС: 2020 НИ ПОКАЗА КАКВО ВСЪЩНОСТ Е ВАЖНО
Благодаря ви, че сте светлината в най-тъмните дни и когато се обръщам назад към най-трудните дни от годината, знам, че с шеги и закачки ми помогнахте да мина през тунела. Благодаря ви, че ме накарахте да разбера, че дори светът да е надолу с главата, все още има едно правилно нещо, една константна – нашето приятелство.
Благодаря ви, че сте една от големите причини да изпратя тази година с хубави спомени, забавни моменти и доста житейски уроци. Без вас дори и добрите времена биха били безвкусни, а лошите – мрачни и тежки. Благодаря ви, че сте моите „да върви по дяволите” в свят на „може би”, който чака на жълт светофар.
