Любимо несериозно момче,
Не знам как да се обръщам към теб, никога не се почувствах достатъчно сигурна как да те наричам - гадже, любим, приятел или просто "мъжа, с когото излизам"… Не получих категорични сигнали къде стоя в живота ти, не разбрах какви бяха намеренията ти, винаги получавах противоречиво отношение от теб.
Когато се запознахме се открои веднага сред другите - уверен, общителен, вълнуващ, гледаше ме в очите и намираше за интересна всяка дребна странност на характера ми. Привличахме се като магнити. Почувствах те близък бързо и направих изключение да те допусна бързо в живота си, без задръжки и страхове. Не отдавах значение на дните, в които изчезваше и не те чувах изобщо, защото в моментите, в които бяхме заедно, се чувствах жива, желана, смеехме се и споделяхме неща, които не признаваме пред всеки. Казваше ми, че в момента подреждаш живота си, зает си на работа, но правиш планове да ме виждаш по - често и нещата ще се оправят. Отношението ти беше като махало, люшкащо се в две посоки: след първата ни нощ заедно изчезна с дни, а после дойде с извинения. Когато се разболях се погрижи за мен, а за именния ден беше един от малкото, които не ме поздравиха.
Вярвах ти въпреки упоритото чувство, заседнало в гърлото ми, което ми подсказваше, че нещо не е съвсем наред, казвах си, че съм параноична, дребнава и дадох всичко от себе си, за да изглеждам уверена и да ти дам необходимото пространство, за да подредиш живота си и най - накрая да ми дадеш вниманието, от което имам нужда. Ако беше само лош и безразличен щеше да е толкова по-лесно...
Аз съм успешна жена, животът ми е пълен с прекрасни неща - близки, приятели, работа, които обожавам. Нямах нужда от теб, а исках да съм с теб, вярвах, че взаимно можем да направим живота си по-богат на любов и красив на изживявания. Исках да ти дам цялата нежност и любвеобилност, които таих в себе си толкова време.
Веднъж не издържах и ти казах как се чувствам - ти сам беше усетил, че не всичко е наред. Поклати тъжно глава и ми се извини как не можеш да ми дадеш, това, което искам, каза, че си изчерпан емоционално, че по принцип не си такъв, но в момента не можеш да се отдадеш напълно на никого. Изтръпнах, макар да го знаех вече и сама. Заболя ме повече, отколкото очаквах, не исках да те пусна от прегръдките си и не вярвах, че това е последната ни целувка. Дълго се питах дали не сбърках като не ти дадох време да осъзнаеш, че отношенията ни не бяха случайни, че държа на теб.
Сега съм сигурна, че постъпих правилно, защото с теб си дадох сметка, че вече не мога да хабя време и емоция с човек, който не ми отговаря на 100% със същото. Разбрах, че не съм плакала за теб, а от факта, че не съм открила в твое лице мъжа, който ще ме обича наистина.
Благодаря ти за хубавите моменти, винаги ще помня нежността, с която ме гледаше и пеперудите в стомаха си. Благодаря ти, с теб разбрах, че нищо повече от истински и чисти чувства не би ми било достатъчно, сигурна съм, че взех правилното решение, макар да ме болеше. Сега съм напълно готова да посрещна истинската любов живота си.
А тя ме чака някъде зад следващия ъгъл и вероятно се чувства като мен - нетърпелива да се срещнем.
