Никога не съм мислила, че ще дойде ден, в който ще мога напълно да си тръгна от теб.
Постоянно си казвах, че ще те чакам, успокоявайки се, че един ден ще се върнеш при мен и ще бъдем в състояние да продължим там, където бяхме спрели, когато всичко беше твърде красиво, за да повярвам. Тези дни, обаче, мисълта за теб вече не е като облак в съзнанието ми. Болката, която ме спираше да стана от леглото, вече я няма.
Когато ми каза, че се надяваш, че все още можем да бъдем приятели, знаех дълбоко в себе си, че ще боли прекалено много да бъда част от живота ти, когато, очевидно, може да има нещо повече.
Вече знам, че независимо колко невероятна може да бъде нашата любов, аз все още заслужавам някого, който е готов да опита и да остане, независимо от обстоятелствата - нещо, което ти не беше в състояние да направиш заради двамата.
И макар факта, че се влюбих в теб повечето, отколкото във всеки друг, вече знам, че за мен е най-добре да продължа с живота си, да си тръгна от теб, отколкото да продължавам да се надявам. В края на нещата - надеждата е само начин за мен да поддържам моята фантазия, че може отново да бъдем "ние".
Освен това, ти вече беше сбъдната мечта. Ти ми показа, че все още има хора, които виждат живота в моята перспектива, които слушат, които обичат сякаш няма да има утре. Ти ми отвори очите за един нов свят, който е положителен и пълен със съдържание. Заради теб най-после започнах да оценявам стойността на времето. Ти беше моето чудо, когато вече се бях отказала.
Както и да е, ти беше напълно прав, когато ми каза, че трябва да бъда благодарна. Надявам се, че ти ми повярва, когато ти благодарих заради това, че направи сърцето ми отново цяло.
Въпреки това, сега се отказвам от теб. Знам, че си щастлив, където и да си. Надявам се, че съвсем скоро и аз ще имам живот, заобиколен от щастие. Най-после реших да спра да те чакам, защото вече знам, че аз съм най-важна и трябва да престана да се надявам някой ден да почукаш отново на вратата ми, тъй като това може никога да не се случи.
