Понякога си мислим, че разбитото сърце е най-лошото нещо, което може да ни се случи. Повярвайте ми, да загубиш приятел е хиляди пъти по-зле. Дори, когато знаеш, че раздялата е за добро, сърцето не може да го приеме.
Не исках да повярвам, че за последен път те виждам. Честно казано, още не мога да се примиря. Ако знаех, че пътищата ни ще се разделят, бих търгувала и с Дявола за още един ден с теб. Бих изпила още една чаша вино, бих ти се обадила още веднъж в обедната почивка, бих дошла до апартамента ти с пица в ръце. В тези моменти щях да спра време, само за да мога да запомня усмивката ти, да запазя в сърцето си щастието и привилегията да познавам някой, който ме разбира толкова добре. Само ако знаех, че загубата ти ще е по-лоша и от разбито сърце...
Но животът не винаги работи по начини, които очаквате или разбирате. Не винаги дава още един шанс да се сбогуваш, да се извиниш, да поправиш грешките си или да кажеш на някого колко много означава за теб. Не винаги ти позволява да задържиш хората, за които винаги си мислил, че ще бъдат до вас вечно.
Животът ви кара да изпитате болка, която понякога е наистина съкрушителна за душата. Отнема част от вас, която знаете, че никога повече няма да намерите, колкото и да я търсите в други хора. Оставя ви с плашещото осъзнаване, че никога повече няма да почувствате това странно чувство на лекота.
Обещавам, че винаги ще се грижа за теб отдалеч и ти пожелавам света. Винаги ще пазя на топло в душата си спомените как правеше дните ми по-добри и как караше вскеи проблем да изглежда маловажен. Благодаря ти за всичко!
