Просто да седнеш без очаквания с някой, който тъгува, страхува се, самотен е или е отчаян, без да се опитваш да го "оправяш" по никакъв начин или да манипулираш преживяването му, за да го вместиш в собствената си представа как трябва да са нещата.
Просто да слушаш, без да играеш ролята на експерт или на просветлен гуру или пък на човека, който най-добре знае!
Просто да си там за човека до теб и да повървиш с него през огъня, да подържиш ръката му, ако се чувства смазан – така започваме да се изцеляваме един друг с любов. Отвъд ролите си – незащитени, неразрешени, уязвими – се срещаме наистина.
Джеф Фостър
