Истинската любов, казват, оцелява през бури, ветрове, през всички месеци, през всичките сезони. Тя е силна, много силна, искрена, борбена, вярваща, подкрепяща и неотказваща се.
Тя преживява пролетта, топла и приятна. Разцъфва с нови сили и става все по-силна и красива. В нея има много нежност, за лоши думи и постъпки няма място. В нея има много извинения, прошка и доброта.
Любовта преминава лятото, погалена от ярките слънчеви лъчи и става все по-гореща, страстна и готова за нови приключения. Тича боса, щастлива и безгрижна по пясъка. Двама влюбени, две силно стискащи се ръце, които никога не се пускат, но и си дават малко свобода. Защото любовта има нужда да тича, да усеща топлия вятър, но и винаги да има една ръка, която да я държи и в добро, и в лошо.
Тя преминава есента, златна, малко тъжна, ала винаги побеждаваща. Както листата падат и разголват клоните, така се разголват не две тела, а две души. Няма тайни за любовта, няма лъжи. Има искреност, изслушване и разбиране. Защото не винаги човекът до теб ще ти каже каквото искаш да чуеш, но ти трябва да го разбереш, да го подкрепиш.
Любовта преминава и зимата, толкова студена, мрачна, ветровита, ала запазила вътре в себе си топлината. Пламъкът на любовта ще сгрява сърцата ви през студените дни. Какво по-хубаво от това през декември да има кой да ти направи топъл чай, да те изпрати с прегръдка и да те посрещне с целувка!
Любовта през декември не е студена, не! Тя е най-топлата, най-силната, най-истинската. Минала през всички сезони, през всички месеци на годината, за да порасне и да бъде готова да мине през всичко това отново!
