Не се страхувам да спя сама. Страхувам се да се събудя до непознат.
За съжаление, много хора днес предпочитат да останат в нещастни, едностранчиви отношения (когато давате всичко от себе си, без да получавате нищо в замяна). Защо? Отговорът е прост: те се страхуват от самотата. Те погрешно вярват, че ако са сами, значи непременно са самотни и дълбоко нещастни. Колко много грешат!
Самата аз се страхувах от самотата. Самата мисъл за нея ме ужасяваше. Но няколко неуспешни романса с грешните хора ми бяха достатъчни, за да разбера най-накрая - да си сам не е страшно! Но това, което наистина е страшно, е ужасна връзка, която буквално изтощава душата ти!
Да, сърцето ми беше разбито и то не веднъж. Боли. Сега ми е трудно да вярвам и да се доверявам. Но знам едно нещо със сигурност: никога повече няма да позволя на никого да ме привлича в такава връзка.
Сега съм сама, но не и самотна. Сега знам със сигурност от кого да бягам и от кого имам нужда на този свят. За първи път в живота си се научих да се грижа за себе си.
Изобщо не казвам, че да си в една връзка е лошо. Връзките могат и трябва да са прекрасни. Вероятно просто времето ми още не е дошло.
Знам едно нещо със сигурност - не се страхувам да бъда сама, страхувам се да не бъда самотна с грешния човек. И ето защо:
Не се страхувам да бъда себе си. Страхувам се да бъда с някой, с който не мога да бъда себе си.
Не се страхувам да се наслаждавам на времето, прекарано в спокойствие. Страхувам се да бъда близо до човек, който няма да ме приеме такава, каквато съм. Който ще ме критикува и ще се опита да ме преработи. Който ще посочи всяка пропуска и ще пренебрегне чувствата ми.
Страхувам се да бъда до човек, който ще коментира буквално всяка стъпка, която предприема.
До човек, който постоянно ще нарушава границите ми и ще ми забранява да правя това, което ми носи радост.
Не се страхувам от времето, прекарано сама. Страхувам се от времето, прекарано в лоша компания.
Не се страхувам да седна сама в ресторант и да се насладя на вечеря. Дори да отида на кино или концерт. Или да се облека с най-хубавата си рокля и да се разходя из града. Защото се чувствам добре в собствената си кожа. Приемам и обичам себе си заради това, което съм.
Но се страхувам да направя всичко това с човек, който не ме цени и не ме уважава. С когото дори няма какво да си кажа... Ето от това се страхувам!
