Когато си помислим за любов, всички си представяме едно незабравимо, прекрасно изживяване, изпълнено с щастливи мигове и позитивни моменти. Има обаче случаи, в които тя ни носи разочарование и болка. Това често се случва, когато имаме погрешни разбирания за любовта и начина, по който трябва да се случват нещата. Ето няколко истини за това чувство.
Колко малко ни трябва, за да бъдем щастливи, а колко много време отнема, за да го разберем.
Не трябва да се страхуваме, че ще загубим даден човек. Всъщност от съдбата си не може да избягаш и човекът, който ти е отреден, няма шанс да те подмине.
Всеки, който си тръгва от нас, ни оставя с по-добър опит занапред.
Любовта много често е саморазрушителна, тя не е само целувки и докосвания, а мисъл, че копнееш ужасно много за някого, който един ден може просто да си тръгне от теб.
Колкото повече обичаме днес, толкова повече може да ни боли утре.
Хората не се променят, те се разкриват. Всеки един следващ човек в живота ни ни показва защо с предния не сме успели.
Човек не трябва да се влюбва и обича дълбоко, докато не се увери, че това е правилният човек и на него може да довери живота си.
Печелиш човек тогава, когато не само преспиш с него, а когато не можеш да заспиш без него.
И така животът се изтъркулва и след една определена възраст започваш да търсиш правилната и истинската любов.
След определен брой провалени връзки вече започваш да се влюбваш по-предпазливо. Много внимаваш на кого предлагаш сърцето си и имаш много по-високи изисквания към бъдещия си партньор.
Любовта е като гора, която завършва с ограда от тръни, както в приказките. И въпреки че го знаеш, продължаваш напред през гората, за да се сблъскаш в бодливия плет.
Всички ние сме хора за всичко, но не за всеки и не на всяка цена.
Знаейки тези неща, можем много по-лесно да приемем любовта, раздялата и всичко, което ни се случва. Важно е да знаем, обаче, че каквото и да става, любовта е вътре в нас и от там никой не може да ни я отнеме.
