Ако някой ден решиш да си тръгнеш, любов моя, аз няма да те спра. Тръгва си само този, който не е истински щастлив, а аз никога не искам да те виждам такъв.
Ако я няма усмивката ти, ако изчезне пламъкът в очите ти, какъв тогава е смисълът да те задържам?
Ако някой ден спра да чувам смеха ти, не усещам вече топлината на докосването ти, ако я няма страстта, то тогава по-добре тръгвай!
Ала само тогава...
Ако някой ден решиш да си тръгнеш, любов моя, моля те, не се обръщай! Ще видиш една умираща душа, едно разбито сърце, което до болка всяка секунда туптяло е, само и единствено за теб.
Ако се обърнеш, ще видиш прекрасните ни спомени, как с теб безгрижни и свободни двамата обикаляхме света. Как искрено се смеехме на глупави шеги и как от сърце се радвахме на малките неща - на слънцето, на животните, на морето, на пясъка...
Ако някой ден нещо те накара да си тръгнеш от мен, не прелиствай албума ни! Там ще намериш най-красивите ни мигове, които с теб сме споделяли. Ще видиш онези прекрасни спомени, които сме запечатали не само на снимки, а дълбоко в сърцата си. Онова наше най-любимо място, което посещаваме всяка година. Помниш ли?
Затова ако решиш да си тръгнеш някой ден, просто затвори вратата и никога не се обръщай!
Ала преди да го направиш, помисли, искаш ли да оставиш всички тези спомени или мечтаеш да създадем още много такива...
Ако някой ден решиш да си тръгнеш, любов моя, не казвай "Сбогом!" Защото истинската любов винаги се намира - или в този, или в някой друг живот!
