Ако нямаше "Ти и аз", пак щях да си пия кафето с две лъжички захар и мъничко канела. Сутрин слънцето щеше да ме гали с лъчите си за "Добро утро!".
Ако нямаше "Ти и аз", обаче, нямаше с кого да се смея, докато отпивам от кафето. Нямаше кой да ми разрошва още повече косата сутрин и смело да твърди, че не е виждал по-красива жена, макар и още сънена.
Нямаше кой да ти поднася две препечени филийки, дори малко изгорели, но направени с любов. Нямаше кой да те целува за "Добро утро!", нямаше кой да ти маха през прозореца, когато отиваш на работа...
Ако нямаше "Ти и аз", аз пак щях да се радвам на слънчевия ден, на птичките, на мъркащите котки, на влюбените двойки в парка.
Ако нямаше "Ти и аз", ти пак щеше да оценяваш малките неща, цветенцата, усмивката на непознат, шепота на вълните.
Ако нямаше "Ти и аз", обаче, нямаше да има на кого да разказвам как е минал денят ми, на кого да подпра рамо, когато ми е тежко. Нямаше да има кой да ме изненадва с любимата вечеря.
Ако нямаше "Ти и аз", кажи ми, кой щеше да ти пише мили бележки, кой щеше да ти приготвя обяд, с кого щяхте да обикаляте света и да се радвате на красотата на природата?
Ако нямаше "Ти и аз", вечерите нямаше да са толкова топли, толкова приятни, толкова романтични... Нямаше да се смеем като малки деца на своите си шеги, нямаше да плачем заедно за своите си болки, нямаше да се борим заедно и да минаваме през всички препятствия.
Ако нямаше "Ти и аз", любов моя, дали щяхме да се чувстваме толкова уютно вкъщи, дали щяхме да заспиваме толкова щастливи и да се будим с усмивка?
Ако нямаше "Ти и аз", нямаше да познаваме любовта с всичките й радости и болки.
Но само ако нямаше "Ти и аз".
Сега има "Ти и аз" и това ни стига, за да бъдем щастливи!
