Нова година е близо. Всички се суетят, пазаруват, организират и правят списъци на гостите, които ще поканят на трапезата си. Някои ще приготвят домашна баница с късмети по стара рецепта, други ще експериментират в кухнята или ще се тревожат дали роклята ще им стои добре на партито и питиетата ще са достатъчно охладени. Трети ще дадат всичките си спестявания за пиратки, конфети, парти шапчици и фойерверки, с които да направят новогодишната си нощ малко по-шумна и цветна.
Аз обаче ще пропусна всички тези дълги, изтощителни и специални ритуали. Ще се сгуша в мекото одеяло на канапето до камината с чаша горещ шоколад, смесен с обилна доза червено вино, и ще си пожелая нещо наум.
Ще се пожелая теб. Ще си пожелая да имам машина на времето с красив и старинен дизайн, да прилича на елегантна шейна и да умея да я управлявам. Машината ще ме отведе в далечното минало, когато двамата деляхме едни и същи трепети и копнежи. Когато кръстосвахме милионите си галактики само с един изпитателен поглед.
Там, където не можехме да бъдем изцяло заедно и изцяло себе си, но винаги сякаш разбирахме какво се случва с другия. Там, където отстрани изглеждахме почти непознати, ала знаехме и най-съкровените си тайни. Там, където надеждата за щастлива развръзка никога не умираше.
Ще си пожелая да внеса малко яснота, малко прямост и лекота в това наше общо минало, за да не се превърне накрая в романтична трагедия с отворен край.
Ще си пожелая ти да си моят объркан и неразбран поет, готов да загърби матрицата на обществото и порядките в името на своята странна, отнесена от вихъра муза.
Ще си пожелая да пренапишем заедно историята си като изтрием поне част от драмата и тъгата в нея. Заедно да се преборим за съществуването на заветното НИЕ.
Ще си пожелая да се настаниш във всеки един един мой настоящ и бъдещ миг, без да изпитваш съжаление или страх от последствията.
Ще си пожелая да бъдеш винаги близо до мен, независимо колко милион километра ни делят.
Ще си пожелая да ме измъкнеш от кулата на собствените ми противоречия и предразсъдъци и да ме вземеш със себе си, да избягаме някъде далеч в свят, който ще е само за нас и ще посрещам утрото и вечерта, притихнала в нежната ти, но силна прегръдка.
Ще си пожелая да си онзи дързък и безумен воин, който е готов да се бори дори срещу вятърни мелници заради своята избраница, знаейки, че накрая ще успее да стигне до нея.
Ще си пожелая все още да ме помниш, все още да ме сънуваш и да пазиш в дървена кутия с форма на сърце всичко онова, което ни свързваше и което би могло отново да ни свърже.
Ще си пожелая да те срещна и да имам сили да ти кажа всичко това. Или поне част от него. И да разбера, че все още не всичко е изгубено.
Ще си пожелая теб. Отново.
Все пак... на Коледа и Нова Година стават чудеса. А аз все още вярвам в тях.
А ти какво ще се пожелаеш?
