Понякога няма нищо по-трудно от това да пуснеш човека, когото обичаш. И си мислиш, че все още има шанс нещата да се променят. Може пък и да се обади и да поиска "ново начало". Може пък и да осъзнае, че ти си най-важният човек за него и не може да диша без теб. Затова продължаваш да си в режим "изчакване". Но животът е толкова реален, а ти го пропиляваш, за да се надяваш…
Къде ли е сега? Какво прави? Дали е сам? Какво ли чувства? Може би иска да ти се обади, но няма смелост? И ето, че отново е станало 2 часа след полунощ, а ти си задаваш тези въпроси, слушайки любимата ви песен, сгушена с чаша вино в ръка. И ето че съобщението с някой от тези въпроси вече "лети" към него. Но отново остава бе отговор. А ти се мразиш повече от всякога, че отново бе слаба и уязвима.
Време е да изтриеш номера му! Защото точно той е единственото нещо, което с невидима нишка все още те свързва с него. Тази агония вече не е любов, а изтезание. Затова просто спри! Спри да четеш стари съобщения, да проверяваш профила му за нова снимка и да слушаш "онези" песни. И отново – изтрий номера му.
Първо ще съжаляваш, че си го направила – нормално е. После ще плачеш – това е окей, излей си мъката. Ще боли толкова много, че ще ти се струва краят на света – ще оцелееш, бъди сигурна. Ще се чувстваш изгубена и самотна – но пак ще откриеш себе си. Ще мислиш, че никога няма да се влюбиш отново – грешиш!
Идва време в живота, когато трябва да вземеш решение да се бориш за себе си и за своя вътрешен мир, в който токсичните връзки нямат място. А сега действай!
