Винаги съм казвала, че вярвам в хората със смисъл. Такива, които имат красив вътрешен свят. Така както аз разбирам това - лекота и спокойствие, искреност. Безстрашие да бъдеш ти, такъв какъвто си. Отстояват себе си и не се притесняват да бъдат отхвърлени или неразбрани.
Такива хора често пъти са нелогични, безразсъдни, странни. Но винаги са врящи и кипящи от енергия. Приемат болката и я предразполагат да им стане другар.
Не винаги получаваме това, което искаме, но винаги ни се дава онова, от което имаме нужда. Разбирам го и ме вдъхновява. Сега, преди и винаги.
Разговаряли ли сте скоро с някого и докато оставяте думите да завладеят света ви, а очите ви са вперили поглед в него, виждате как едно кълбо от малки пъстроцветни пеперуди кръжи около тялото му, а вие си позволявате да бъдете потопени и понесени от цялата тази магичност.
Оставате притихнали, слушайки и взирайки се в свят, на който дори Алиса би завидяла. Думите му правят път към душата ви и ви помагат да бъдете окрилени от онзи смисъл и желание за живот, който се усеща във всеки ред, всяко изречение, всяка запетайка или липсата на такава, когато искаш да изстреляш всичко наведнъж и не можеш да спреш дъха си.
Спомняте ли си Пипи? Онази малка нещотърсачка, която не спира да кръжи наоколо ми и да ми вмъква смисъл за живот. Носеща своята малка лудост, но винаги отстояваща възгледите си. Щура, цветна и жадна за приключения. Доказала на себе си и на света, че само този, който търси намира.
Ей такива ви пожелавам да бъдете. Пролетни. Като светулки, като приказни герои, като себе си. Лошото на хубавото, е че свършва. Хубавото на лошото, е че и то свърша също. Най-хубаво е на изгрев, най-хубавото е зад ъгъла, най-хубавото е винаги е там, където ни е страх да погледнем.
Автор: Силвия Крумова, SilviÁmica