Благодаря ти, че се държа с мен така. Това ми показа не само как не искам да се отнасят с мен никога повече, но разбрах и какво отношение заслужавам. Всъщност, какво заслужават всички нормални хора.
Не заслужавам някой, който ще се подиграва с недостатъците ми, твърдейки че го прави „с добри чувства”. Заслужавам човек, който ме кара да се чувствам добре в кожата си и ме приема такава каквато съм. Който е готов да избърше сълзите и да се развика на всеки, дръзнал да ме обиди, а не той самият да ме обижда.
Благодаря ти, че никога не беше тук, когато се нуждаех от теб. Показа ми, че никога няма да бъдеш до мен, а аз заслужавам човек, който ще е винаги насреща.
Благодаря ти и че ми изневери. Чак сега осъзнавам, че си бил прав за едно – не бях аз виновна. И колкото и иронично да звучи, това ми спести може би доста години болка, в които щях да се мъча да ти угодя всячески.
Благодаря ти, че никога не ме обича. Защото така се научих да обичам себе си, запълвайки празнината в сърцето си. Да, заобичах белезите, стриите и всичките си останали „странности”, защото те ме карат да помня коя съм и какво съм преживяла. Разбрах, че няма как толкова несъвършен и фалшив човек като теб да разбере съвършенството, наречено живот, макар пречупено и през такава призма.
Благодаря ти, че разби света ми и се оказа най-голямата грешка в живота ми. Страдах, плаках, но превърнах болката в сила и сега съм по-добра версия на себе си.
