Помните ли първата си любов? Разбира се, че я помните, тя никога не се забравя!
Независимо от това как е приключило всичко, тя, първата любов, оставя голяма следа в живота ни и винаги си спомняме за нея с усмивка.
Причината за тази нейна неугасваща сила е това, че има нещо толкова мощно, толкова красиво в младия любовен опит (неопит).
Дали защото това се случва, когато сърцата ни все още са чисти и невинни - все още не са разбити, ние усещаме първите трепети и първите чувства, които ни карат да летим.
Когато сме по-млади, все още не сме се сблъскали с разочарования и предателства. Тогава сме по-сантиментални, по-романтични и искрено вярваме в истинската любов, тази, която виждаме по филмите.
Първата любов е нещо незабравимо
Винаги ще помните първия път, когато погледите ви са се засекли, сърцето ви е забило силно, все едно ще се пръсне всеки момент, той ви е подарил първото цвете, първата целувка...
За някои дори първата любов се превръща и в любовта на живота им. Да, аз лично имам такива познати, които и до днес са щастливи и се обичат, спомнят си първите си среща, когато още са били деца.
Не е ли прекрасно, как нещо, което започва като на шега, прераства в нещо толкова голямо и красиво?
Но дори и първата ви любов да е завършила неуспешно, тя със сигурност ви е оставила трайна следа, дала ви е някакъв урок и ви е научила на много.
След първата любов някои се спускат в приключения и любовни авантюри, други пък са по-предпазливи, защото не искат да бъдат наранени.
След първата любов някои започват да търсят принца и онази голяма вълшебна любов, като в приказките, други пък просто имат нужда от някой, който да ги обича, подкрепя и уважава.
След първата любов искаме още и още, жадни сме за ласки, за целувки, за обич, защото първата любов ни учи на това, че няма по-голямо щастие от това да споделиш живота си с някого, да обичаш и да бъдеш обичан, да се чувстваш нужен и значим.
Често се питам къде ли е моята първа любов сега?
Дали е щастлив, дали е обичан или пък наранен? Дано да е щастлив. Всеки заслужава щастие и любов.
И ако някой ден съдбата ни срещне, аз бих искала да му кажа:
"Благодаря! Благодаря ти, че беше първият, който накара сърцето ми да забие, че беше този, заради когато се почувствах жива. Благодаря ти, че ми показа какво е да си в прегръдките на някой, който обичаш. Благодаря ти, че ме целуваше така страстно. Благодаря ти дори, че ме нарани, че разби сърцето ми на хиляди парченца, но това ме направи по-силна. Благодаря ти, че изтърпя една малка влюбена глупачка. Благодаря ти за всичко! Ти винаги ще си останеш моята първа любов, с всичките хубави и не чак толкова хубави спомени. Ти ще имаш специално място в сърцето ми.”
Може би е вярно, че първата любов никога не умира, защото понякога има неща, които ви напомнят за добрите времена, които сте имали заедно. Спомените за прегръдките и целувките, смехът дори и караниците, всичко, което сте споделили с този човек винаги ще ви кара да изпитвате носталгия по тези времена.
Дори и да е била несподелена, първата любов също е житейски опит, от който се учим. Учим да се анализираме, да различаваме истинското от фалшивото, да прощаваме. Израстваме и започваме да приемаме нещата, които не можем да променим. По същия начин, ние се учим как да променим това, което не можем да приемем. Учим се, че да обичаш не е никак лесно, но е прекрасно.
И ако вие също срещнете първата си любов някой ден, някъде, не я подминавайте!
Усмихнете се, поздравете, спомнете си...
