Здравей, скъпи мой бивш,
Не вярвах, че ще дойде ден, в който ще те поздравя отново. Но ето, че нещата се променят. Искам да започна с това, че не те мразя. Не съм те мразила дори в моментите, когато ме караше да се чувствам неуверена, недостатъчно добра за теб и винаги на втори план. Дори искам да ти благодаря. Въпреки че ми отне доста време, за да го разбера, благодаря ти! Благодаря, че ме спаси от теб самия, защото ти не беше достатъчно добър за мен и никога нямаше да бъдеш, а аз надали щях да го разбера...
Разликата между мен и теб е в любовта. Да, точно така. Аз те обичах както в най-щастливите ни дни, така и в онези, когато беше неузнаваем. А ти? Кога ме обичаше? Въпреки че разби сърцето ми, не успя да счупиш моята любов. Към мен самата, към света, към хората около мен, към доброто.
Благодарение на теб аз се научих на любов. Да давам непоколебима, истинска и всепоглъщаща любов. Дори на хора, които не я заслужават. Научих още, че винаги ще има хора, които ще ме раняват и това е нормално. Ще има и такива, които в любовта си към мен, ще се озлобяват и ще ми причиняват болка. Точно като теб. Но това е инструмент за прошка и сила.
Знам, че ти всъщност не си лош човек, просто не си „моят“ човек. Следващия път, когато се запиташ какво толкова ми направи, моля те, спомни си за онова момиче, толкова далечно за теб в момента, което ридаеше с дни в леглото си. Момиче, което не изпитваше нищо друго освен болка, страдание и отчаяние, но не към теб, а към нея самата. Момиче, което не осъзнаваше, че в любовта си към теб, е забравило да обича себе си.
Но спокойно, не искам да карам съвестта ти да работи на пълни обороти. Това момиче вече го няма. На нейно място се появи силна жена, вече разбрала, че за любов не се воюва, тя се дава по желание. Жена, която разбра, че когато някой те обича истински, той ще е там, до теб, без да е нужно да го молиш. Просто, защото го иска. Заради себе си, заради двама ви.