От ранно детство сме заобиколени от фантастични любовни истории – първо от Дисни, а после и от Холивуд. Сещате се, красиво и умно момиче среща мъж, променя го към по-добро, а след това живеят щастливо до края на дните си. Или пък момиче с ниско самочувствие не знае, че е красиво и не вярва в любовта, докато най-невероятният и секси мъж не се появява в живота й и не й показва колко греши.
Колкото повече растем, толкова повече и филмите стават по-реалистични. Има подхвърлени тук-там драматични сцени, които ви карат да се питате: „Кой от тях ще избере?“ – досущ като в „Тетрадката”.
Съвсем нормално е, когато живеем в този свят да очакваме същия щастлив финал и за собствения ни филм. Може би някъде там наистина ви чака и вашето „заживели щастливо”, но не можете да очаквате да се появи още на втора сцена.
Любовта идва във всички форми и размери и ви намира в различни етапи от живота. Всяко нейно измерение ще има различни аспекти, ще ви показва нови перспективи и ще предизвиква неподозирани емоции, а може пък и въобще да не пасва на пъзела на живота ви. Не винаги ще откривате това навреме - често са необходими месеци, дори години, за да осъзнаете, че парчето може да няма място към вашата „по-голяма картина”. Сякаш на инат продължаваме да се надяваме и да се придържаме към мисълта „Ами ако това е той?“ Но ако парчето не пасва, какво правите? Можете да опитате да го промените, да го огънете, за да съответства на останалите, но в крайна сметка пъзелът никога няма да изглежда правилно нареден.
Не всички хора, които срещаме, трябва да останат в живота ни завинаги. Не всяка любов е драматична като в „Тетрадката”. Не всяка трябва да остави белези. Понякога просто прехвърча искра, но също толкова бързо и угасва. Не търсете скрити знаци или причини, просто се усмихнете и продължете напред.
Вашият любовен живот не е предназначен да следва холивудския сюжет. Влюбването отнема малко време, но да обичаш изисква работа. Не се примирявайте с фалшиво щастливи отношения, защото вярвате в драматизма на връзките.
