Чували ли сте израза "психологически демони, маскирани като любов"? Фраза, която психолозите често използват, говорейки за хора, които бъркат романтичните вярвания и идеали с обсебване на партньора.
Може да се изненадате от броя на хората, които се чувстват като в капан в дадена връзка. Нещата могат да станат наистина опасни, ако пренебрегнете предупредителните знаци, заслепени от любов. Ето кои са 6-те признака, че човекът до вас не е влюбен, а обсебен и "емоционално ограбващ".
1. Искат постоянно внимание
Когато човекът до вас иска да прекарвате повече време заедно, това е добър знак. Но ако по-скоро започва да прилича на досадно кученце, което проси под масата храна, нещата започват да излизат извън контрол.
2. Изискват цялото ви време
Започва се с екскурзии през уикендите и романтични вечери всяка вечер след работа. След време това прераства в молби да си вземете болничен, отпуска или каквото и да било, само за да не излизате от вкъщи.
3. Нямат личен живот
Или поне са имали преди да ви срещнат. Със сигурност ви е станало приятно, когато вашият човек се е лишил от "мъжка вечер", за да прекара време с вас. И нормално да е така, ако е единичен случай. Дадете ли си сметка, че партньорът ви от месеци не се е срещал с никого, това определено е "червена лампичка".
4. Ревнуват всичко, на което обръщате внимание
И не става дума само за хора, макар да са приоритетни, разбира се. Обсебващите мъже с времето започват да недоволстват, ако ходите на тренировка или маникюр, ако разхождате кучето си прекалено дълго…
5. Те ви проверяват, когато не сте заедно
Излезли сте с приятелки навън? Бъдете сигурни, че ще получите поне 3 съобщения и няколко телефонни обаждания, всяко от които гласи колко много му липсвате и кога ще се приберете най-накрая. Свободата ви ще е само привидна.
6. Опитват се да покажат на другите, че сте "заети"
Ако на обществени места партньорът ви постоянно ви държи за ръка, през кръста, целува ви и ви придърпва към себе си, това може да не е чак толкова романтично, а по-скоро изразяващо чувство за собственост.
