Ако сте родени съвсем наскоро, вероятно имате нужда да ви представим подробно актьора Владимир Пенев. Ако е така обаче, вероятно още не умеете да четете, така че ще си спестим излишните думи. Преките ни впечатления са, че той е човек с успокояващо, почти терапевтично присъствие, че където и да се появи, в каквато и роля, се "усеща", "тежи" и му вярваме тотално. Но все пак не знаехме къде си държи наградите, какъв е най-големият му ужас и кой му е направил последно хубав комплимент за брадата, та го питахме:
Какво си обеща за новата година?
Обещах си да си почивам повече и да имам много повече свободно време, в което да мога да чета, да гледам филми, да се разхождам, да не правя нищо. И се оказа точно обратното. Още с настъпването на новата година поех нови ангажименти, имах и стари и така ще бъде през цялата година, за съжаление. Но какво да направим? Не се оплаквам, това е част от професията ми и аз се чувствам стабилен и в кондиция, точно защото имам работа. Най-вероятно, ако нямах работа, щях да се потискам доста повече – но така или иначе не си изпълних обещанието да си почивам.
Колко най-много текста за пиеси е трябвало да помниш едновременно?
Оо, имаше сезон... деветдесетте години някъде, имах 18 пиеси с гигантски текстове, а не просто с малки роли да кажа по пет думи и половина. Огромни текстове. Осемнайсет! Не знам, беше много трудно. Но тогава – млада памет и помниш много.
Това сигурно избива нанякъде, какви са "страничните ефекти"? Говориш несвързано в личния живот? Бълнуваш? Или?
О, да! Значи ефектът от тия много текстове, които трябва да науча, рефлектира върху това, че аз много трудно помня имена на хора. Ужасно трудно! Понякога знам, че познавам човека, знам даже откъде го познавам – и не мога да му кажа името никога. А може и да сме много близки. Просто изтрива ми се от паметта името на човека, ако не го срещам всеки ден и не е пред мене. А вече и физиономията му забравям, ако не се срещаме дълго време. Съжалявам. Но вече искрено си казвам, когато видя някой и гледам глупаво, казвам "Съжалявам. Аз не си спомням, не е ваша вината. Припомнете ми откъде се познаваме".
Ако трябва да избираш никога повече да не се занимаваш с едно от трите: кино, театър, телевизия, от кое ще се откажеш?
О, не! Няма да се откажа от нито едно. Не може. Или от трите заедно. Това са три съвсем различни проявления на тази професия, която не е професия за мен, това е удоволствие и аз не бих искал да се лишавам от нито едно от тия неща.
Кое би ти подхождало повече в един паралелен свят - директор на болница или висш полицай?
Ми, нито едното, нито другото. Аз не мога да имам друг живот. Моят живот е на актьор и моят живот е да сменям персонажите и да сменям животите, а не да живея един постоянно. Ако въобще съществуваше такава опция – аз кандидатствах и ако ме бяха приели, щях да стана археолог. Това беше моята мечта. Алтернативата на актьорството.
Има ли роля, която би отказал?
Да, аз съм отказвал много, когато физически нямам време, не мога да смогна. Но има и някои неща, с които не се свързвам по никакъв начин. Които са морално извън моите представи, не са част от работата ми, не бих желал да ги направя и не ги правя.
Имаш много сериозен опит с дублаж на актьори – като Арнолд Шварценегер в "Командо" и Сталоун в "Рамбо" 1, 2 и 3, но и много други известни актьори, като повечето са мъжкари и красавци. С кого от тях би искал да участваш в обща сцена и с кого – в никакъв случай?
Сега, това, че аз в момента съм толкова дебел, с бяла брада и изглеждам по този начин, хич не значи, че и аз не бях красавец навремето! Аз също съм бивш секс символ и така... Тренирал съм и аз, не бях във формата на Шварценегер, но имах достатъчно добро тяло, за да ме снимат и гол дори. Бих искал да работя с всички талантливи артисти, нямам комплекс, че съм някакъв по-малък артист от когото и да било. Дублажите ме научиха на това, че всичко е постижимо и че в много от случаите аз мога само да съучаствам на големите изпълнения на актьорите, които дублирам и да бъда в полза с моя талант и с моето можене. А не да гледаме на тях като на нещо непостижимо. Всичко може да се постигне, стига да го поискаш истински.
