Възможно е да те сполети и подобна ситуация. Още в първите чатове във Facebook ти е направило впечатление, че нещо чувството за хумор й убягва. И че определено не притежава особена оригиналност на изказа. Твърде много емотикони, освен всичко. Но няма значение, казваш си, няма да издребняваш.
Няколко седмици по-късно обаче предстои втора изненада - в непретенциозен разговор за музикални вкусове тя не показва никакъв знак за разпознаване, когато чува по радиото песен на Queen. Чакай сега - възможно ли е наистина да не е чувала "Бохемска рапсодия"? Питаш. Верно, вдига рамене тя, не е. Е, нищо. Дребен недостатък. Може би защото е малка.
Два месеца по-късно лека полека забелязваш, че постепенно си натикан в едно твърде съмнително ежедневие. То включва ежеседмични кафенца, задължителен ресторант в сряда и петък вечер, редовни пориви за СПА уикенд, непрестанни набези към моловете, постоянни подпитвания няма ли да изкараш скоро шофьорска книжка, едно уморено блуждаене пред телевизора всяка вечер, съчетано с три снимки дневно в Instagram и върховни екзистенциални удоволствия от поръчване на пица за вкъщи.
Накрая разбираш: попаднал си на жената-default. Базови настройки, базови желания, базов ум, базови потребности, базови възможности. Всичко е в златната среда. Няма падения, няма възвишения. Когато я поканиш на палатка, ще каже, че не иска, защото няма да има къде да се изкъпе. Когато я поканиш на планина, ще ти каже "да не съм луда да бия път по чукарите". Когато й препоръчаш книга ще зачете първите три страници, ще пусне цитат от тях във фейса, и после ще я захвърли. Когато поискаш да гледате филм, който не е на английски, тя ще каже - "аз мразя европейско кино", без въобще да е гледала нито един европейски филм. Накрая опитай се да проведеш разговор за предполагаеми духовни стойности. По угасналия й поглед и уморено изражение веднага ще осъзнаеш, че там възприемчивостта е толкова ниска, че въобще няма смисъл да се захващаш. Недай си боже да стане дума за някакъв интимен разговор - тогава с ужас ще установиш, че цялата й аргументация е почерпена от женски списания, които говорят през главата й като през фантом.
Ще те обича и няма да ти пука, няма да те обича, и пак няма да ти пука. Дори няма да те зареже като хората. Ще започне едно бавно гаснене, с предизвестен край от самото начало. Но да не вземеш да съжаляваш. Няма по-добър урок от времето, прекарано с жената-default. Ето, след нея току-виж си започнал да цениш интелект, чувство за хумор, непредсказуемост, невротизъм, депресивен чар; въобще цялата палитра от женски крайности изведнъж ти стават страшно интересни. Добре че беше оная жена-default. Сега всичко вече е наред.
