Обхванати от един водовъртеж, ние не осъзнаваме в какво се превръщат българските реклами. Може би някакси преживях Мария и нейното многогодишно турне, рекламиращо уникален прах за пране, които струва лев и нещо, или превръзките, кръстени с поетичното име - Шуши. Но, рекламите за бързи кредити ми дойдоха в повече.
Не стига, че българинът няма пари за най-належащите си нужди: храна, дрехи, сметки, книги, ами трябва да бъде и атакуван в единственото си неангажиращо време - това пред телевизора.
Ние ли допуснахме да стигнем дотук?
Но докато преди няколко години, банките ни омайваха с явния си лихвен процент, то сега новите модни кредите не ни дават дори да прочетем условията. Всичко става за минути. Три клика по-късно си хем длъжник, хем прецакан.
Самият ти никога не виждаш лице от фирмата. Всичко става изцяло онлайн, докато си стоиш пред компютъра. Кристално ясно, като през мръсна чаша.
Даваш всичките си лични данни, прочел някъде, че имаш защита на личните такива. Защо му е на българина каквато и било защита, това е европейска работа. И така, клик след клик, получаваш заветните пари по банковата си сметка, изцяло онлайн потвърдил, че ще го върнеш в уречените дванадесет дни.
Но дните минават, сметките идват като лешояди, усетили твоята умираща заплата, и ти не връщаш кредита навреме.
Тогава започва истински пир в офисите на кредиторите. Едно лудо броене на лихви, умножение, степенуване и всякакви там сложни за моята не особено математически ориентирана глава схеми. Минава ден, втори, трети… ти дължиш двойно, дори тройно от това, което си взел.
Затова постъпваш по български и теглиш друг бърз кредит, за да покриеш стария. И попадаш в омагьосания кръг, за който говори дори Бойко Борисов - взимаш заеми, за да платиш други, а после пак взимаш, за да покриеш тия, които си взел, че да се разплатиш по първите. И излизането е много трудно
Явно българинът върши само глупости, затова дойде време някой да му го каже. И то не кой и да е, а самите кредитни компании. Стига глупости, няма да ги върнете. Стига глупости, няма как да живеете без кредит. Стига глупости, изтеглете кредит веднага!
Но, аз не искам кредит! Както и не искам да живея в страна, в която някой, индиректно, ми казва, че съм глупак - по телевизора/всеки ден.
И може би защото не мога да изключа телевизора, запленен от новия турски сериал… , реших да изключа съзнанието си за рекламите за бързо и лесно забогатяване. Да, именно това направих. Едни нищо и никакви реклами ли ще ме правят на балък. Да бе да! Слагам им mute-то и край.
Само че, дали така слагам края на пропагандата? Сигурно не. Поне пазя малкото останали мозъчни клетки, които имам. Нали все пак, като средностатистически българин, имам IQ 94 - според скорошно изследване. Освен това, отново като средностатистически българин, съм на 47 място по интелект, последен в Европа (пак според същото изследване). Е, аз съм свикнал да бъда последен. Дреме ми!
Така че – стига глупости за интелигентност, дойде ракиено време!
P.S. Забравих да спомена, че в мнението има продуктово позициониране! Няма да е трудно да го откриете!
