Да обиколиш 6 държави в рамките на две години си е мечта, която малко хора могат да изпълнят. Моя приятелка се отказа от мъжете в името на пътуванията. Многото пътувания. Отначало това ми се видя като терапия - той не те иска, хващай самолета за Испания. Оказа се обаче нещо друго. Нова вълна, която все повече набира популярност. Вълна, която касае все повече жени, решили да заменят скучните връзки (колкото да не са сами), за екзотични пътувания. И то сами!
Един ден се събуждаш, отваряш Instagram и виждаш, че повече от половината ти познати са отишли на някаква яка почивка. Разглеждаш снимките, за да разгледаш забележителностите (освен това как са облечени, с кой са и какво ядат самите хора от снимките), но след малко осъзнаваш, че няма хора. Просто твоя познат е сам - на локация като Барселона или Истанбул. Преди години беше почти невъзможно да откриеш някой, който заминава за почивка сам. Влачехме всички познати, за да се събере голяма група, хем по евтино, хем по-забавно. Сега искаме само себе си. И един паспорт.
Поредица от лоши връзки, непораснали партньори, проблеми в работата и като цяло умората от работната седмица те карат да предприемеш нещо. Или пристрастеност към алкохола и случайните връзки, или яка почивка, която ще ти донесе тен.
Първата дестинация винаги е най-трудна. Не си пътувал сам никъде, не знаеш дали ще се оправиш. Ами ако някой ти открадне парите, ако се загубиш, ако не намериш хотела? Все неща, които са наистина неприятни. После обаче решаваш все пак да пробваш с нещо наблизо. Например една Гърция. Полет от час и половина и вече си из пазарите на стария Солун или се печеш някъде по малките островчета. Сам или сама, само с книга и слушалки. Тогава осъзнаваш, че това е най-приятното чувство на света.
Веднъж четох някъде, че пристрастеността към пътуванията е същата, като тази с татуировките. Ако направиш една, може и да си останеш с нея. Ако направиш две, със сигурност ще имаш още много. Пътуванията те зареждат с толкова много емоции, че дори само една седмица на самотен плаж или три дни на обиколка из някой стар град, могат да те заредят с такава енергия, че поредната провалена връзка да ти се стори лош, стар сън.
Да, няма смисъл да се страхуваме от пътуванията.
Събираме малко пари, откриваме някоя оферта на изгодна цена от сайтовете за екскурзии, събираме малко багаж и тръгваме. Сами, защото така искаме. Сами, защото няма нищо по-хубаво от това, да се изгубиш в нов град. Може би обаче най-хубавото остава това да откриеш пътя след това. Отново сам!
