Няколко дни преди Коледа всеки се опитва да бъде по-добър. Заложено ни е отвътре. Да се усмихваме повече, да вярваме в доброто. Да се надяваме, че нещата ще се променят. Да продължим напред и да бъдем по-големи оптимисти. Да изкачваме върхове и да гледаме от височината на постигнатите цели. Но и Коледа понякога ни натъжава. Ако сме самотни, ако се чувстваме неудовлетворени или просто ако сме загубили вярата си в чудесата. А чудесата наистина съществуват.
Преди няколко дни, в едно кафене на Раковска, разговарях с Вики. Моя позната, която отдавна не бях виждал. Вики загубила приятеля си миналата година в автомобилна катастрофа. Връщал се от работа и някаква кола го засекла. Умрял на място. Случило се точно няколко дни преди Коледа. Сега, една година по-късно, Вики все още се опитва да преодолее болката. Да продължи напред… или както тя казва, да тръгне оттам, от където е спряла.
Говорихме си дълго. За всичко. Докато накрая не дойде любимата ни тема за любовта и отношенията. Учудващо за мен тя не мрази Коледа. Не презира това време от годината, в което завинаги се е разделила с човека, за когото е била целия свят. Напротив, това все още е нейният любим сезон. Попитах я защо. И тя ми отговори: "Не мога да мразя нещо, просто защото го свързвам с дадено събитие. Загубих човека, когото обичам само няколко дни преди Коледа. Това щеше да бъде петата ни Коледа заедно. Имахме планове за пътуване. Имахме планове за бъдещето. Разбира се, никога няма да мога да бъда толкова щастлива, колкото през последните Коледи, но поне ще обичам заради него, защото това беше неговият любим празник. А и вярвам, че той ме гледа... и не иска да ме вижда тъжна.
Тогава се замислих за символиката. Символиката в това, което ни се случва. Как, когато загубим нещо, което сме обичали, впоследствие свързваме определени събития с него. Вики ми каза, че приятелят й обожавал мандарини и двамата заедно имали ритуал по Коледа. Прекарвали вечерите в леглото с купища мандарини и гледали коледни филми. Въпреки цялата си сила, Вики вече не яде мандарини, защото за нея те са символ на изгубената й любов с човека, когото е обичала най-много.
Ако се замислим върху това, ще осъзнаем, че всеки крие някакви символи в себе си. Не минаваме по определена улица, не обличаме блуза, която ни напомня за лошо събитие, но въпреки това никога не сме изхвърлили. Не говорим с хора, с които ни свързват лоши истории. И ако Коледа имаше символика, а тя със сигурност има, то тогава тази символика е да бъдем добри. Да бъдем по отворени за всичко ново и да вярваме, че най-доброто предстои.
Когато си тръгнах от кафето, се замислих и за друго нещо… дали не трябва повече да се отдаваме на мига, защото утре може и да не дойде, а вчера вече е в миналото. Вики беше продължила напред, въпреки ужаса, пред който се беше изправила. Беше намерила сили да приеме този ужас и да си спомня само за най-хубавото, което е преживяла. И някакси умее да мечтае за бъдещето. Колкото и несигурно да е то. И ние всички трябва да се научим от нея. Трябва да приемем лошата страна на живота и да повярваме, че тя е само едната негова половина. Останалото е много по-хубаво. Да повярваме, че любовта ще ни спаси от ужаса на самотата. И преди Коледа да се опитаме да бъдем по-добри хора. В името на тези, които не са сред нас и в името на нашето бъдещо... най-доброто тепърва предстои.
Весели празници!
