Чувал съм, че не е хубаво един мъж да показва слабост пред една жена. Трябва ли да се срамуваме от сълзите, родени от мъжките ни сърца, стичащи се по мъжките ни лица? За мен сълзите са чувства... а чувствата са това, което ни определя като хора.
Да се срамуваш от сълзите си е равносилно на това да се срамуваш да кажеш "Обичам те", "Липсваш ми" или "Извинявай". Ако се срамуваш или страхуваш да изразиш чувствата си, това не те прави по-смел... дори напротив. Това означава, че ти се страхуваш от самия себе си. Хората са казали "сълзите са думите, които сърцето не може да изрече". А аз не се срамувам да говоря със сърцето си, дори и то да няма какво да каже.
Снощи разговарях с приятелката си. Разговарях с нея така, както скоро не бях говорил с друга жена. Беше застанала над обляното ми в сълзи лице, вперила поглед в очите ми и всяка нейна дума... ме караше да се гордея, че тази слабост, която проявявам, е точно за нея. Бях безмълвен... не можех да намеря думи, с които да и опиша какво чувствам в този момент. Сълзите бяха моите думи. По принцип не съм от хората с бедни речници и винаги съм имал способността да намирам подходящи думи за определените моменти. Снощи не беше така... дори и да исках да кажа нещо, усещах как сълзите преминаваха през гърлото ми, препречвайки пътя на думите, които исках да изрека и се стичаха през очите ми.
Въпреки всичките тези сълзи, аз не се чувствах тъжен. Чувствах се щастлив, че ги споделям с подходящия човек. Тя ме попита "Аз от толкова време ти говоря, а ти не казваш нищо. Защо?" Отговорих й, че родителите са ме учили да не прекъсвам една дама, когато говори. Това разбира се беше шега. Истината е, че дори не можех да намеря подходящите думи, с които да й отговоря на този въпрос.
Въпреки че устните ми бяха безмълвни, аз говорих с очите си. Можем да изричаме каквото си искаме с устните си, но очите ни никога не лъжат. И не... аз не се срамувам да подаря сълзите си на човек, който ги заслужава. И поговорката " Няма човек, който да заслужава твоите сълзи, а който ги заслужава, не те кара да плачеш" със сигурност не се отнася за хората, заради които плачем от радост.
