Скъпи сине и/или дъще,
Ако четете това, значи току-що сте навършили 18. Еха, как лети времето! Все едно до вчера не сте съществували.
Това е така, защото вчера наистина не съществувахте.
Майка ви и аз в момента нямаме деца. Пиша ви това писмо, преди да сте родени. Ще го запечатам с инструкции да не го отваряте, докато не станете на 18.
А защо въобще ви пиша, когато още не съществувате?
Сигурно изглежда странно, но знам, че родителството ще ме промени и искам да говоря с вас поне веднъж, преди да съм забравил какво е да си млад.
Искам да знаете какво е представлявал баща ви, преди да се превърне в „баща ви“. Когато бях просто човек, търсещ радост и щастие в този объркан свят.
Защото животът е объркан за всеки. Всички хора на земята се обединяват от едно нещо:
Всички се опитваме да намерим смисъла на тази красива мистерия, наречена живот.
Спомням си, че питах възрастните за смисъла на живота, още преди да тръгна на училище (и виждах паниката, изписана на лицата им). Мислех си, че възрастните вече знаят целта на своето съществуване и ще могат да ми кажат и моята.
Е, грешах. Всеки беше тотално объркан.
Не вярвайте на някой, който ви казва, че знае отговорите.
Той няма отговори, има личен опит. Това, което е добро за него, може да не е добро за вас. и в това няма нищо лошо.
Животът не е забавен, когато имате всички отговори. Затова се забавлявайте. Правете грешки. Бъдете глупави. След това се учете от грешките си и бъдете по-малко глупави.
Това е животът и това е начинът, по който се случва. Иска ми се да бях научил това по-рано, защото най-голямата ми грешка е, че се опитвах да не правя грешки. Живеех много предпазлив живот.
Не бях целувал момиче, докато не станах на 19. Не бях пил алкохол, докато не станах на 21; същата година изгубих и девствеността си. Не бях опитвал леки наркотици до 27 (халюциногенни гъби). Не бях опитвал марихуана до 30.
Да слушате баща си да ви говори за секс, алкохол и наркотици може да е странно, но го правя заради една важна причина:
Прекалено много родители се страхуват да бъдат честни с децата си, а аз не искам да съм един от тях.
Да, баща ви е правил секс преди брака. Да, баща ви е опитвал марихуана. Да, баща ви веднъж се напи до безпаметност и се изпика на дансинга по време на сватбата на свой приятел.
Но от всичко това аз научих нещо. Научих как се случва секса, научих, че марихуаната не е злото, за което я представят политиците, научих и че да се състезаваш по надпиване с шотове е тъпа идея. Особено ако носиш смокинг.
Баща ви е човешко същество, точно като вас. И иска да говори с вас за истинските неща.
Искам да говорим за мечтите ви, страховете ви, постиженията ви, победите ви, провалите ви, житейската ви философия, нещата, които обичате, нещата, които мразите, нещата, които запалват страст у вас.
Защото в страстта е истинското ви Аз. Страстта ви прави радостни, ентусиазирани, любопитни към живота.
Ако изгубите страстта си, ще свършите като моите родители.
Вижте, аз обичам родителите си. Те са страхотни хора и съм им много благодарен.
Обичам ги, но не искам да се превърна в тях.
Честно казано, мисля, си, че и те не искат. Защото дори те усещат, че са жертва на един много често срещан враг:
Те позволиха животът им да бъде доминиран от страха.
Някои страхове са оправдани:
Страхът дали ще получиш заплата. Страхът да не те уволнят. Страхът дали ще можеш да си купуваш храна.
Но има и страхове, които са абсурдни:
Страхът от пътуване. Страхът да не изпаднеш в неловка ситуация. Страхът да не бъдеш съден. Страхът от демократите. Страхът от гейовете. Страхът от секса. Страхът от дрогата. Страхът от хората, които почитат "грешния“ бог.
И най-лошият от всички:
Страхът от опитване. Страхът от промяна. Страхът да живееш живота си.
Майка ми мразеше работата си. В продължение на 35 години всеки ден ходеше на работа и се прибираше вечерта, оплаквайки се. Но дали си потърси друга работа? Дали се опита да подобри ситуацията?
Не. Нито веднъж. Тя предпочиташе да се прибира вкъщи гневна и изтощена всеки ден, вместо да рискува и да постигне нещо по-добро. Живя целия си живот във фрустрация и мизерия, защото се страхуваше.
Аз не искам да правя същата грешка.
Затова започнах да се изправям срещу страховете си – да заставам на ръба на скалата и да скачам в неизвестното.
С отворени ръце. Отворени очи. Отворен ум.
Забележително е колко пъти се научавах а летя, докато падах надолу.
Когато се преместих в един от най-скъпите градове, без работа и без кой знае какви умения... това беше скок в неизвестното.
И се научих да летя. Намерих страхотна работа и срещнах майка ви.
Когато напуснах страната – и бъдещата ви майка – защото имах нужда да пътувам по света... това беше скок в неизвестното.
И се научих да летя. За 5 месеца научих повече за себе си, отколкото за 5 години.
Когато майка ви и аз се оженихме, въпреке че живеехме в различни краища на страната и се виждахме три пъти годишно... това беше скок в неизвестното.
И се научихме да летим. Създадохме вас.
Сега, когато сте достатъчно големи да живеете собствения си живот по собствените си правила... вие скачате в неизвестното също.
И знам, че ще се научите да летите.
Искам да изживеете живота си с колкото се може повече радост и колкото се може по-малко страдание.
Искам да сте щастливи. Искам да имате това, което имам аз, но повече. Повече любов, повече пари, повече секс, повече щастие, повече положително влияние върху света.
Обещавам ви, че ще бъда благодарен за всичко, което животът ми предложи, независимо хубаво или лошо. Когато се връщате към детството си, искам да си спомняте, че родителите ви са се смеели всеки ден.
Всяка поколение стъпва на раменете на предишните. Затова ви обещавам да се изкача колкото може по-високо, за да можете вие от раменете ми да се изкачите още по-високо.
Вашите прадеди са били фермери. Вашите баби и дядовци са работили в производството и търговията. Вашият баща си изкарва прехраната, като пише. Всяко поколение надгражда предишните.
Затова бъдете самите себе си. Живейте по собствените си правила. Намерете собствения си път. И запомнете...
Няма път към щастието. Щастието е пътят.
Обичам ви.
Бъдещият ви баща
