Oрлин Павлов е вече 15 години на музикалната сцена у нас. Той притежава един от най-красивите гласове в съвременната българска музика, а в последните години го виждаме все по-често да се включва успешно във филмови продукции. Медиите често му слагат етикета "секссимвол", но той не се смята за такъв. И тук може би е мястото да го опровергая, тъй като след последното му участие си казах, че скоро не съм виждала толкова много жени на едно място!
Имахме удоволствието да разговаря с Орлин за новата му песен "Funny side of me", която е част от саундтрака към филма "Нокаут или всичко, което тя написа", където той играе една от главните роли. Какво да очакваме от филма, който ще бъде в кината от януари, защо не му допада определението "секссимвол", как се е променил през годините, свободно ли е сърцето му и други любопитни неща, които ни сподели Орлин, вижте сами в долните редове.
Докато се подготвях за това интервю осъзнавах, че всъщност ти си вече 15 години в полезрението на медиите. Какво не разбрахме през всички тези години за Орлин Павлов?
Всякакви неща са се изписали за мен. И истински и тотално измислени. Нали знаеш – всеки човек, който е чул или видял нещо, си вади собствено мнение и започва да изкривява нещата през собствената си призма. Понякога хората имат грешна представа за някой. Най-често задаваният въпрос към мен е "Как се чувстваш като сексимвол?". Ами никак, не съм такъв. Аз съм доста нормален и земен човек.
Това те кара да се чувстваш подценяван?
Не, но ми звучи лековато. Повече ми харесва да чета коментари за музиката и актьорската ми игра, отколкото за нещо, което са ми сложили като етикет.
Какъв тогава трябва да е сексимволът?
Не знам какъв трябва да бъде. Зависи според кого – сексимволът за едни момичета на 20 е един, за едни жени, които са на 35, е друг, а за една жена на 45 или 50 – съвсем различен.
Известността неминуемо променя хората. Какво се промени в теб, ако се върнеш назад?
Може би това, че започнах да търся все повече усамотение и да се стремя към душевно спокойствие. Когато съм сам или с любим човек, това ме центрира. Другите емоции – от сцената, концертите, камерите те разтърсват и те карат да се раздадеш на макс до пълно изпразване и после, за да се събереш обратно, имаш нужда да останеш насаме със себе си.
В едно свое интервю преди време казваш, че когато си известен хората променят отношението си към теб, стават изкуствени. Все още ли си на това мнение?
Понякога да, друг път са много мили и готини. Например – редиш се на една опашка, където и да си, виждаш как на клиента преди ден някой му е изсъскал нещо и питайки ги "може ли...", очакваш същото. Но виждаш една голяма усмивка и чуваш "да, разбира се, че може". Защо с този, който е известен, трябва да си по-любезен, какво толкова?
Има и други случаи – продавачът е любезен с клиента, застава някой известен след него и изведнъж си казва на ум "виж го пък тоя, какво като си известен, какво като си този, аз ще се държа лошо с теб, няма да те обслужвам добре". Фалшът е навсякъде. Преструвките са се превърнали в норма.
