Един от любимите ни герои Митко Павлов не обича да го наричат "известен" или "звезда", въпреки че според нас е сред малкото, които наистина са такива. Но го разбираме, защото в България смисълът на тези думи се е поизкривил. На нас господин Павлов винаги ни е забавен и с интересна гледна точка. Ето, една от последните му такива е "Разкошно", серията от интересни и откровени видео интервюта с чудесен подбор на гостите, поканени да седнат в тоалетната. Прочетете в нашия разговор какво мисли Митко за катаджиите и за Кобилкина, какво сънува обикновено, на какво се дължи младоликостта му и как му е викал чичо му като малък:
Кога да очакваме новият сезон на "Разкошно"?
Забавих се, признавам, но искам да е подплатено финансово. Тоест, искам да се продаде, за да може да имам свободата да правя още безумия вътре. За момента само преговарям с различни агенции и отделни клиенти.
Кого никога няма да поканиш там?
Няма такъв човек. По-скоро въпросът трябва да е обратен, защото много от така наречените "звезди" (щот' тук е пълно със звезди и нямза кой да работи), та, повечето от така наречените звезди отказват. Не обичат да ги бъзикат, да седнат на тоалетна, да се вадят от зоната си на комфорт. Това само по себе си е комично, но и тукашните звезди са такива – комични сами по себе си.
Изглеждаш като голям бърборко и в личния си живот, така ли е?
Уви, да. Философствам много. Чичо ми, когато бях малък, ми викаше "Досьо". Мисля, че е показателно (смее се).
Когато те е спирал катаджия или са искали да те бият примерно – успяват ли да те взимат насериозно и да си нямаш проблеми в такива ситуации?
Както се казва "били сме ги и пак че ги биеме"... Когато те спре КАТ, знаеш, че има винаги едно първоначално стъписване. Дори без да си виновен, започваш наум да изреждаш възможни причини. Защото тук те спират по всевъзможни причини. В общи линии, когато ме е спирал КАТ, и двете страни сме сериозни. Хубавото е, че въпреки наложеното мнение относно социалното животно "катаджия", аз мога само добри неща да кажа за тези хора. Когато съм бил виновен, съм си понасял наказанието, отнемана ми е и книжката, както и са ми правили компромис за дребни неща като колан или фарове. Мисля, че това е двупосочен процес, когато подходиш към друг човек с агресия и ненужни нападки, той няма как да ти отговори с усмивка. Да, вероятно и там има много "слаб материал", но аз съм се сблъсквал само с изключително любезни и професионални служители.
А относно боя... Навремето много бой имаше. 90-те минаха с бой. Аз обикновено бягах, защото не блестях с физика, но пък имах доста яки приятели, които спасяваха положението. По кварталите много бой се ядеше. По чуждите такива. А ние доста ходехме по купони и обикновено всичко завършваше с бой. Прибирал съм се полугол от Люлин, примерно (смее се) и то не от любов към еротиката.
Да, понеже не ни приличаш на човек с такива увлечения. Кога си бил най-сериозен? Ако може да ни отговориш сериозно на този въпрос
Мисля, че на погребение. И на една сватба.
А какъв би бил несериозният му отговор на "Кога си бил най-сериозен?", прочетете тук!
