Наричат го "неподражаем", "неповторим", "гениален", а той скромно благодари и казва, че се притеснява от тези определения. "Щом още съм на сцената, значи е имало смисъл", споделя Мариус Куркински пред нашите колеги от Actualno.com.
След няколко успешни спектакли по текстове на класика в българската литература – Николай Хайтов, той направи кино версия на разказа "Засукан свят". Филмът има привилегията на 14 ноември да открие тазгодишното издание на "Киномания", а почитателите на актьора са повече от любопитни да го видят. Представянето му съвпада с честването на 100-годишнината от рождението на Хайтов и един личен празник за Мариус - неговият 50-годишен юбилей.
Това не е всичко, с което той ни изненадва в последно време. Куркински ще завърши годината с един сборен моноспектакъл, който ще има своята премиера на 4 декември във Варна в Двореца на спорта и културата. В него ще бъдат събрани откъси от всичките му 11 моноспектакли. Ще може да се види още в София на 21 декември в зала "Арена Армеец", както и в Пловдив. Този моноспектакъл е своеобразната равносметка на актьора за всички години на сцената, както сам казва, а какви още равносметки прави за живота си и съжалява ли за нещо днес, четете в интервюто.
Вашият първи филмов проект като режисьор открива тазгодишното издание на "Киномания". Очаквахте ли подобна покана и какво означава за вас?
Това за мен е сериозно събитие, защото още като студент съм посещавал "Киномания" и съм гледал филмите на големите световни режисьори. Не съм предполагал, че някоя година и с мой филм ще се открие този форум. Представители на фестивала гледаха филма в края на юни месец и решиха, че е достоен за това откриване, което много ме зарадва. Свързвам "Киномания" и с Крикор Азарян, което е емоционална връзка за мен, с човека, който ме е учил на театър. Приемам го като едно първо признание за филма. Не мога все още да кажа "успех", далеч съм от това, но по-скоро изпитание и отговорност.
Имате няколко успешни опита с разкази на Хайтов на театралната сцена. Но защо избрахте отново този автор? С какво е специален за вас?
В Хайтов намерих едно много статично, но и сигурно пространство за живеене. Аскетично от излишна чувственост и капризност, защото той е много суров човек, много смел човек, аз не съм чак толкова. Започнах през 2010 г. с "Български разкази", продължих през 2016 г. с "Черното пиле", което днес има над 120 изиграни представления. Това се оказа за мен като един курс, една голяма школа при един голям автор. Тези всички години бяха като един институт, защото всяко представление е различно. Театърът е живо изкуство, хората идват заради непосредствения контакт с душата на човека на сцената. Киното е нещо съвсем, съвсем различно, затова се притеснявам дали ще бъде толкова безапелационно поднесен разказът, както и театърът.
Вложихме доста труд, филмът нямаше да бъде възможен без продуцента Иван Тонев, сценариста Емил Бонев, Ars Digital Studio, подкрепата на Националния филмов център... и ето ни на, пак с Хайтов ще затворя един кръг, може пък и да продължа.
А защо точно "Закусан свят"?
Това е разказ, написан от първо лице, обхваща целия живот на един човек, целия 20-ти век. Започнах да си представям картини и исках да го видя и в действие, да видя живота на този човек в съвсем друг вид кино разказ. Така положих усилия да определя за себе си какъв ще е жанрът, начинът на разказване, подредбата на епизодите, с една много солидна подготовка и една режисьорска книга, тъй като се снимаше много бързо – 3 седмици и половина, с много локации. Екипът беше опитен и успяхме да се справим. Благодарен съм на Георги Тодоров – Жози, който за мен е доайенът на българското кино като художник и на Благомир Алексиев, който направи музикалната концепция на филма. Пробвахме много неща, но картината изхвърляше всякакви съвременни звучения. Сетих се за гласа на Деси Добрева, тя изгледа филма, стана и веднага влезе в студио и записа няколко вокала.
Колкото и да беше трудна реализацията, снимките бяха удоволствие, защото си в планината и имаш усещане за живот. Много съм благодарен на хората в Ивайловград. Там видях една България, която мислех, че не съществува вече. Много добри хора със запазени ценности, скромни, с готовност за помощ. Благодаря на Димитър Овчаров, който беше непрестанно с нас. Това си беше и събитие за града.
