Тази седмица гост в рубриката ни "Един мъж" е журналистът Симеон Колев - Симо. Познат от БГ радио, където работи повече от десен години. Симо е горд баща, честен човек и личност, на която много се възхищавам. С него говорихме за детството му, трудностите в журналистиката и положението, в което се намира България в момента. Дали би искал децата му да се занимават с журналистика, защо мечтае за грис халва и какво би казал на българските политици. Един мъж… Симеон Колев.
Къде израсна и кога?
Аз съм дете на 80-те години. Тогава ми мина детството в квартал "Красно село” в София. Пред блока имаше много градинки, а зад него – изоставена фабрика за бои с призрачен асансьор без врати, който можехме да пускаме.
Най-забавният спомен от твоето детство?
Цялото ми детство беше скъп и забавен спомен. Сегашните деца вероятно не знаят много неща от “нашето” битие. Билета за кино струваше 75 стотинки. Имаше квартални кина, най-хубавите играчки бяха количките от Мачбокс, които струваха по 2 и 50 и нашите можеха да ми купуват само по една количка месечно. Аз работех от 6-ти клас на паркинга на пазара, където миех коли. Всеки ден беше незабравим.
Какво се промени в България оттогава и кое е нещото, което най-много ти липсва?
Нищо не ми липсва. Това е детска носталгия. Носталгия по отминалите дни и безгрижието. Но миналото беше и комунистическа реалност, която грам не ми липсва.
Най-големият житейски урок за теб е?
Този урок, който успееш да си научиш.
От какво се страхуваш?
От пришълеца в “Пришълеца”.
В какво вярваш?
В стоките произведени в Германия.
За какво мечтаеш?
За грис халва. Но да не е много сладка.
Най-голямата лъжа, която си чул за себе си е?
Че аз съм Симеон Колев.
Занимаваш се с писане, работиш в радиото от толкова време и още хиляди други неща…кой всъщност е Симо и кое е нещото, което правиш с най-голямо удоволствие?
Симо е един затворен човек, за когото никой не знае нищо. Най-добре е да си остане така.
Най-трудното нещо, пред което си се сблъсквал в професионален план?
Най-трудно и отговорно е да се работи, когато държавата ти е партньор. В момента сме ангажирани с програмата за развитие на селските райони. За нас е привилегия да покажем добрите примери на инициативни хора и общини, които променят средата благодарение на тази програма. Всъщност повечето проекти, които правим в БГ Радио, са на ръба на силите ни, че дори и малко отвъд тях, но се справяме.
Какво би искал да промениш в българската журналистика, ако можеше?
Журналистиката трябва задава добрия тон, а не да следва посредствения тон.
Как минава един твой ден?
Бързо. С много изоставени задачи за следващия ден.
Има ли нещо, което би променил в живота си, ако можеше да върнеш времето назад?
Ако можех да върна времето назад, едва ли бих променял собствения си живот.
Кой е най-големият урок, който искаш да предадеш на децата си?
Да не мрънкат и да знаят, че могат да променят живота си.
На какво те учат те?
Да не мрънкам и да знам, че мога да променям живота си.
Би ли искал те да се занимават с журналистика?
Бих искал да се занимават, с каквото поискат. Но, ако ме питаш, дали бих им помогнал с връзките си, ако решат да се занимават в журналистика – да бих.
Какво мислиш за положението в България в момента?
Казват, че България е най-бедната държава в ЕС. Така е. Но България и преди 10, 20 или 100 години е била в същото положение. Сравняваме се най-богатите страни в света и в тази класация не е съвсем непрестижно да си опашкар. Като в Шампионската лига е. Може да си последен, но все пак мачовете са ти с "Реал” и “Байерн”, а не с “Торпедо” Карлово (моите уважения към отбора). Много трудно е да обясняваш на хората, че са добре, ако те не чувстват че са добре, но има и много обективни положителни промени, които се случват в страната и човек просто трябва да има очи за тях.
Ще гласуваш ли и какво би казал на българските политици?
Ще гласувам, разбира се! Няма какво да казвам на българските политици, защото те са функция на избирателите си. Нямам самочувствието на човек, събрал мъдростта на вековете, че да давам акъл и на избирателите, но за себе си знам, че няма да гласувам за този, който крещи най-истерично.
Довърши изречението: Аз съм Един мъж, който…
Аз съм един мъж като лайно на дъжд.
