Тази седмица наш гост в рубриката ''Един мъж'' е великият Данчо Караджов. 14 албума, 5 хиляди концерта и 32 години сценичен живот. Един мъж за това как се прави кариера в България, какво отнема и дава славата и дали не губим повече, когато печелим. Един мъж... Данчо Караджов.
Кой е Данчо Караджов?
Ще ми е трудно да говоря за себе си, но аз съм един безкрайно нормален човек с всички свои грижи, проблеми, радости... това е Данчо Караджов
Къде израсна?
Израснах в кв. Красно село. Овча купел е на 2 спирки с трамвая и затова съм славист в душата – аз съм много голям фен и винаги давам за пример това нещо, че съм се родил една ли не на стадиона.
Израснах в нормално семейство, имам сестра, която е по-малка с година и 8 месеца от мен.
Родителите ми бяха трудещите се хора – майка ми беше тъкачка, работеше в тъкачница, а баща ми беше диспечер в един гараж. И двамата пееха много хубаво, а аз когато се научих да свиря на китара, им акомпанирах, когато се събираха с приятели. Така че от малък съм закърмен с музиката.
Кой е любимият ти детски спомен?
Не се сещам за конкретен – имам много хубави детски спомени. Имали сме прекрасно детство със сестра ми, благодарение на нашите родители – от много, много малки ходихме на море в Созопол и до ден днешен това ми е останало като един спомен от тях като хора, които са се грижели за добрите дни на децата си.
Може би не най-скъпият, но най-запомнящият е, когато моята баба преди 100 години (смее се) ми донесе една китара и аз я попитах какво е това. Тогава тя ми показа какво е китара. Аз започнах да се занимавам и много бързо схванах нещата - явно музиката е била по рождение в мен. В 8-ми клас за 1-ви път се появих на сцена с училищна банда и поначало много здраво съм започнал музикалната си кариера.
Ти ли избра музиката или тя избра теб?
Моята баба избра това, което съм в момента. Ако съдбата не е била подходила по този начин – тя да ми купи китара и аз да започна да свиря, нещата щяха да са различни. Съдбата се намеси и в един друг период, когато не отидох в казарма, което беше много важно за моето развитие като музикант. Ако бях отишъл в казарма, нещата щяха да се променят и разводнят и сигурно нямаше да съм този човек, от когото взимате това интервю в момента.
В какво вярваш?
Вярвам в съдбата, в силата, която движи човешкия живот и силата, която движи планетата Земята. Не съм религиозен, по-скоро здраво стъпил на земята. В това вярвам. Не съм фанатик и човек, който се моли излишно, вярвам в децата и най-вече във внуците си и съм един безкрайно щастлив дядо!
От какво се страхуваш?
Като всеки нормален човек може би имам някакви страхове, но нищо конкретно не мога да кажа, защото всеки човек крие някакви страхове от различно естество, някои за утрешния ден, други от смъртта... Това са неща, които малко или много сполетяват всеки един човек, който е на земята. Не мисля по тези въпроси. Може би от простащината, която ни заобикаля, за голямо съжаление.
За какво мечтаеш?
Оооо, мога да мечтая за още много неща! Много мечти ми се сбъднаха – аз преди да започна да свиря имах уникални знания по география и дълги години съм мечтал да видя река Колорадо в САЩ. Миналата година ми се сбъдна тази мечта – отидох до реката и се разплаках. Нямам идея защо съм искал да видя тази река, нещо ме е дърпало натам и при първата възможност отидох и я видях. Със Сигнал бяхме в Лас Вегас на концерт. На другия ден помолих едно момче да ме заведе, тъй като реката е на 50-60 км от Вегас. Взех вода в шепите си, плиснах си лицето с нея и се разплаках. Не можех да повярвам, че това ми се случва!
Сбъдват ли си мечтите?
Сбъдват се, определено се сбъдват, но човек не трябва да преиграва с тях! Нека мечтае силно, но все пак нека ги остави - да не ги превръща във фанатизъм, за да не се изненада неприятно, ако нещо не се случи по принцип.
Трудно ли беше да градиш семейство и кариера едновременно?
Не, защото моята съпруга е железен човек, аз дължа много на нея по отношение на кариерата си, защото тя от самото начало до ден днешен винаги ме напътства. Вслушвайки се в нейните съвети, винаги съм печелил, не съм грешил никога и затова винаги ми е било много лесно да градя музикална кариера и семейство.
Лишава ли един родител детето си от себе си, когато е на сцената?
Да, в много отношения. В началото на група Сигнал пътувахме по 40-50 дни без почивки и продължавахме след това. Аз затова казвам, че моята съпруга е железен човек по отношение на отглеждането на децата, защото тя се грижеше за тях. До ден днешен разчитам на нейната помощ.
Било ми е трудно и неприятно, че съм бил без тях, когато растяха, но в края на краищата това, че имам човек, който ме разбира, е може би най-голямата награда, която съм имал възможност да получа.
Съжаляваш ли за нещо?
Не! Мисля, че съм щастлив човек и дори и да има някаква наченка за някакво съжаление на нещо, което не се е случило – не определено нямам.
Защо според теб хиляди Българи и до днес се преоткриват в песните на Сигнал?
Никога не ми е задаван подобен въпрос, адски ми е трудно да отговоря. Не мога да отговоря..
Какво ти даде и какво ти взе сцената?
Сцената много даде и много взе – по отношение на семейството и децата, както вече казах.
А пък това, което ми даде, е нещо, което много малко хора получават като емоция, зареждане и щастие от това, което всъщност сцената дава. Не искам да звучи претенциозно, но аз съм човек, който не е имал неуспех, а напротив – успехите се потвърждават с всеки всеки изминал ден. Вече 45 години съм на сцена и през това време съм бил много щастлив човек, заради това, което публиката ми е дала!
Какво би казал на всички млади хора, които биха искали да се занимават с музика?
На първо време да не мислят за пари. На второ време да ревизират самочувствието – да не прекаляват с него, защото то много пречи на истинското ниво на един музикант! Да не пеят винаги на английски, трябва да се пее и на български език, за да ги разбира по-голямата част от публика. Желая много успех на всички, които трябва да залегнат много здраво над идеята, че искат да станат музиканти, защото музиката много, много иска от тези, които се занимават с нея.
Част си от новата група: Легендите. Разкажи малко повече за проекта.
Това е Супергрупа от много, много популярни музиканти. Вътре са Димитър Кърнев, Любо Киров, Константин Марков, Константин Цеков, Стенли и моята скромна персона.
Нарекохме групата Легендите – Любо измисли името, като под легенди не сме ние, а легендарните песни, които ще изпълняваме. Дано бъде благословена тази банда, за да получим одобрение от хората. Предполагам, че ще получим, защото всичко това, което сме подготвили като репертоар, ще върне хората назад във времето – те ще си припомнят младините си и това как са слушали тези песни от групи като Тангра, Сигнал, ФСБ, Любо, D2...
Опиши с по една дума другите от групата?
Ще говоря общо. Всеки един от тях по отделно е оставил своята следа в българския рок -кой повече, кой по-малко, най-вече заради самата възраст. Много приятни момчета са и лесно се работи с всички – никой не се е възгордял. Репетициите минават много приятно, много приятелски и нищо лошо не мога да кажа по отношение на новите си-стари колеги (смее се).
Къде и кога можем да ви чуем?
На 14 септември е първият концерт, който ще е в Летния театър в Бургас. На 15.09 сме пак в Летен театър, но във Варна. След това ще продължим в Русе, Габрово, Пловдив и София, разбира се – датите ще обявим съвсем скоро!
Довърши изречението: Аз съм Един мъж, който… обича своето семейство!
