Той е един от най-обещаващите млади актьори в момента. Всяко негово представление е хит. Набеден за новия секс символ на българския театър. Едно момче от Самоков, което се записва в НАТФИЗ, за да пробва и накрая стига до награда Аскер и номинация за Икар. Един мъж, който не бърза да пораства (но според мен разсъждава като вече пораснал). За мен е огромна чест да ви представя едно интервю с една бъдеща сензация - Александър Хаджиангелов.
Кой е Александър?
"Човек в разцвета на силите си” – както казва Карлсон.
Израснал си в Самоков. Ще ми разкажеш ли за града, приятелите и детството си?
Чудесен, спокоен град, сгушен в подножието на Рила. Място за почивка и много разходки сред природата. Цялото си детство съм прекарал навън с приятели, играейки по улиците, карахме колела, често ходехме до реката през лятото. Също така много време прекарвах и на село, където имаме градина. Там понаучих това-онова за земеделието, благодарение на дядо ми. Научи ме да кося трева с коса, да цепя дърва. Много съм му благодарен, даде ми безценни уроци. Имах прекрасно детство.
Има ли театър в Самоков?
Има непрофесионална трупа към читалището. Там прекарах четири години, след което с помощта на Любомир Малинов, който беше режисьор на тази трупа, се подготвих за НАТФИЗ и кандидатствах.
Ще ми разкажеш ли кога реши, че искаш да станеш актьор? Имаше ли някакъв преломен момент? Как реагираха родителите и близките ти?
Първият човек, който ме побутна в тази посока, беше майка ми, предполагам не с тази идея, но...Тя е учителка по литература и всяка година в училище правеха по едно представление с ученици. Там беше първото ми качване на сцена. По-късно в гимназията се включих към трупата на читалището и колкото повече наближаваше времето за кандидатстване, толкова повече осъзнавах с какво искам да се занимавам. Чувствах се прекрасно на сцената, забавлявах се. Мисля, че и семейството ми виждаше това и затова ме подкрепиха в моя избор.
Това ли беше категоричното решение или си кандидатствал на други места?
Беше моето ”За всеки случай”. Кандидатствах и в Софийския университет с немски език - все пак го бях учил интензивно четири години. Приеха ме културология, записах се, но веднага след изпитите в НАТФИЗ се отписах. В НАТФИЗ прекарах четири прекрасни години. Прекрасен екип от преподаватели начело с проф.др. Атанас Атанасов. Прекрасни приятели. Прекрасен клас. Всички много ги обичам.
Какво реално смяташ за театъра в България? Не е ли много ниско платено за усилията и волята, които влагаш?
Определено заплащането в театъра е смешно. Не става въпрос да забогатеем от него, но поне да живеем нормално. Мисля, че трябва да се промени отношението към културата от страна на държавата. Хората имат нужда от изкуство и това се вижда.
Как би сравнил българския театър и световния?
За съжаление не съм гледал много световен театър, но от тези, които са гостували тук, не мисля, че има някаква съществена разлика. Може би финансирането им е по-добро. Със сигурност правят по-добри мюзикъли, но това иска много средства и сериозен подбор на актьори и танцьори.
С кои известни актьори си работил до момента и на кои се възхищаваш?
В театъра съм работил със Стефан Мавродиев, Герасим Георгиев-Геро, Койна Русева, Силвия Лулчева. Снимал съм с Марин Янев. Уважавам професионализма на тези хора, отношението им към изкуството. Това е нещото, на което се възхищавам. Забавлението е част от тази професия, но заедно с това трябва да създадеш живот, който да вълнува, да отделиш частица от себе си и да я споделиш.
Разкажи ми за номинацията Икар, наградата Аскер. Много театрални критици те определят като младата сензация на българския театър. Как се стигна до пиесата, наградата?
Директорът Владимир Люцканов каза на мен и Никола Стоянов, че смята "Пилето” за много подходящ текст за нас. Каза да му предложим режисьор и ние единодушно избрахме Васил Дуев. Оказа се, че това е негов любим текст. Събрахме се страхотен екип. Работехме повече като приятели, отколкото като колеги. Любов, отдаденост, въображение, свобода - всичко това беше около нас и ние го вградихме в спектакъла. Мисля, че на това се дължат номинациите и наградата. Страхотно признание за целия ни екип. Самата церемония беше много вълнуваща. Все пак трима приятели бяха в една категория. Затова и излязохме заедно на сцената - аз, Стелян Радев и Никола Стоянов. Нямах представа кой ще бъде награден, важното е, че бяхме там и се забавлявахме.
Кое би избрал театъра или киното и какъв опит в самото кино имаш?
Не мога да избирам. И двете са ми интересни. В киното имам доста по-малко опит - няколко късометражни филма и един пълнометражен, който се надявам да излезе на есен. Бих се радвал, ако имам възможността да практикувам и двете.
Да поговорим за малко лични неща. Има ли жена до най-обещаващия млад актьор в момента? С какво може да те впечатли една жена? Кои качества цениш?
Да. Чувство за хумор, интелект, самочувствие (премерено), самостоятелност, умение да общува. Преди всичко приятел.
Какъв съвет би дал на всички млади хора, които искат да се занимават с театър?
Да решат дали наистина искат да правят това. Пътят не е лесен.
Довърши изречението: Аз съм Един мъж, който...
... не бърза да порасне.
