Мистър Х е мъж, който пише за отношенията си с жените. Звучи ти интересно? Не се притеснявай, наистина е интересно. Обещаваме ти едно - всичко, което прочетеш, ще те плени и ще искаш да се върнеш за още. А Мистър Х си остава анонимен… нали в това е чарът на всичко.
Беше един от онези слънчеви дни, за които само по усмивката на Емил Чолаков можеше да разбереш, че ще остане такъв до края. Поразсъних се, пораздвижих малко бицепса и трицепса, които бяха в треска от снощната игра. Но не на "Не се сърди човече", ами от онези, забранените за непълнолетни. Топосът бе градът, в който студентите правят всичко друго, но не и да спят. И аз не спах.
Усещането за пот и още нещо ме закараха право пред дискотеката, където си стоях загащен с ризата на Tommy, в която изглеждах повече като Джорджано в костюм, отколкото като Джейми Дорнан, което целях.
Правех се, че чакам приятел. Човекът, когото обаче исках да видя не беше Марио Помпата от горния етаж, а беше тя. Допушвайки шестата или седмата цигара, се замислих, че ако продължавам с това темпо, ще изпуша не само кутията, а и всички шансове да разгадая тялото, тоест душата й. Бях се подсигурил с пари и цигари, ама за жена като нея едва ли ще стигнат. Щях да компенсирам обаче с друго.
Мина половин час, откакто тя ми каза, че е отпред. Този път обаче бях подготвен и носех лещи, за да не ме изненада. Бях се подготвил и ментално и морално. Прочетох всичките 176 фрази, с които задръжките й би трябвало да ми принадлежат. И точно когато щях да изпробвам тези бисери върху една рускиня, която толкова обичала родината си, че не могла да се удържи при вида на пълна бутилка "Руски стандарт", я видях. Походката и краката й изглеждаха сякаш присвоени от модел на Victoria's Secret, очите й играеха повече от Григор Димитров на Уимбълдън, а зъбите й не се показваха.
Тестостеронът и всичко със сричката "тес" се надигна. Погледът й бе стигнал почти до моя, когато някой я извика. Беше взела приятелката си да я пази. Играеше мръснишки, лисицата, но аз бях заредил патроните вече.
Естествено, отидох първо при приятелката. Направих се, че искам да знам името й, но единственото, което исках да знам, бе колко е добра в леглото. След това се обърнах към нея и започнах да стрелям един куршум, после друг. Все пак имах 176 и цяла вечер да я нокаутирам, нямаше да пестя. Ако това, че мечтаеш да разкараш една прекрасна дама (приятелката), за да се изгубя из тайните пътечки на тялото, взето от каталога на Victoria's Secret бе любов, значи бях лудо влюбен.
Влязохме в дискотеката. Водките горяха в устите ни повече от Bentley в задръстване. А джобовете на най-новите ми дънки се изпепеляваха. Време нямаше. Трябваше да бъда корав като Крисчън Грей, за да получа поне наполовина колкото него.
Хванах я за ръката. Дланите ми бяха като белезниците от филма, само че по-готови за действие. Не знам как стигнахме новата ми таратайка, още по-малко знам как отключих вратата на 40-квадратния ми мезонет. Чувствах се като Кличко след мача му с Пулев. И когато бях напомпал бицарите, се сетих, че трябва да потренирам и трицепса. И точно, когато си мислех, че това ще е най-добрата ми тренировка за жалките ми 27 години живот, тя каза: "Не можем да го направим, имам си гадже".
Капките пот по кожата ми се изпаряваха една елед друга след това изречение. И не само потта се изпаряваше, а и любовта ми. Защо не ми беше казала по-рано? Тогава сигурно щях да използвам пистолета си за рускинята или за приятелката й.
Не лисица, а хиена стоеше отпред. А аз се чувствах като сърничка, въпреки че тигровият ми поглед изучаваше допреди малко закритите й форми.
