Изключително малко хора разбират смисъла на играта с кучето, а още по-малко имат представа как структурирано да се подпомогне интереса към нея, така че тя да не води до конфликт. Други пък правят грешка да започнат с паралелен контрол, който при някои кучета може да доведе до конфликт, а при други до загуба на интерес. Ако приемем, че играта ще е наш основен помощен инструмент, това означава просто да го изхабим и загубим.
Защо играта е толкова важна?
Защото тя е начинът, по който кучетата учат и се подготвят за живота. Играта "куче-куче" винаги е с конкурентен характер. Обаче играта "човек-куче" е партньорска, като акцентът е и върху умелата менторска роля на човека.
На пръв поглед веселата игра, в която преследвате кучето, което е спечелило играчка /пръчка, която абсолютно не препоръчвам, но масово хората използват пръчки/, ви превръща в конкурент и се оказва, че играете игра като куче, с куче.
Да сте забелязали, така преследвайки се кучета, притежаващият играчката да спре и да я предложи на преследващия?
Вероятно сте били свидетели и на възникнали свади между играещи кучета, преследващи се за играчка. Да, защото в живота точно с тази игра се подготвят да печелят плячка, за да оцелеят /атавистичен инстинкт/. Докато сте се радвали, че кучето ви играе и ще се измори, без ваше участие, в един момент изпадате в ситуация да спасявате вашето или другото куче.
Трябва да не се играе конкурентно, да се развият и използват инстинктите, така че кучето да учи безконфликтно, като се стигне до така желания контрол над инстинктите.
Това естествено е много общо казано и предвид възрастта, породната особеност, генетична предопределеност и създаден предишен опит се структурират упражненията.
Ако се чудите защо ви е тази игра, ще ви кажем, че когато сте стигнали етапа на перфектна концентрация, фокусиране и контрол, ще разполагате с инструмент, с който ще помагате на кучето си да игнорира дразнители и стимули. В градска среда те са изключително много и такъв инструмент е крайно нужен и полезен.
