Тамянът от древни времена представлява ароматната смола, която извира от резките на ствола на дървото Ливан, оттам идва думата „тамян” (incision – резка; incense – тамян). Препоръчително е вкъщи да се прекадява с тамян редовно и винаги придружено с молитва. Духовната символика на тамяна е следната:
Вижте още: Четоха публично Библията срещу войните по света
1. Тамянът, издигащ се нагоре, символизира молитва, която се издига към Божия престол. „Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице” (Пс. 140:2) – това е моментът, когато духът се издига нагоре. И в същото време изразява нашето пламенно желание молитвата ни да бъде приета като сладък мирис на духовното благоухание. Св. Йоан Златоуст пише: „Както тамянът сам по себе си е приятен и ароматен, така той разкрива своя аромат, когато огъня гори. По същия начин е и с молитвата, тя е добра сама по себе си, но става по-добра и по-благоуханна, когато се извършва с пламенно усърдие на душата; когато душата става кадилница и свети със силен огън”. Затова, когато човек се моли е препоръчително да кади с тамян у дома.
2. Тамянът също така символизира огнените езици на Светата Петдесетница, когато Господ изпратил на Своите ученици Светия Дух във вид на огнени езици. Молитвата, която произнася свещеникът, когато благославя тамяна на приношението е: „На Тебе, о Господи, ние принасяме тамян като аромат на духовно благоухание; приеми го в Твоя Небесен олтар и ни изпрати в замяна благодатта на Светия Дух”. С тамяна, например, ние молим Господ да ни изпрати Своята божествена благодат. Ето защо вярващите, когато биват прекадявани от свещеника, леко накланят главите си като знак на приемане на тази благодат. Св. Симеон Солунски обяснява по следния начин значимостта на тамяна: „той показва небесната благодат, дарувана на света чрез Господ Иисус Христос и благоуханието на Светия Дух и отново издигаща се в небето чрез Него”.
3. Ароматният тамян, освен всичко друго, символизира възхваляване на Бога. Изгарянето на тамян означава поклонение и изкупление. И приятното чувство, създадено от миризмата на тамяна в цялото пространство на Божия храм, означава пълнотата на нашите сърца с божествената наслада, това е плод на нашата любов към Бога. В този случай всеки вярващ става „Христово благоухание”.
4. И кадилницата, в която се горят въглените, а тамянът е сложен върху тях, символизира утробата на Пресвета Богородица, Която е носила в себе си Бог Слово. Според св. Герман, патриарх Константинополски, кадилницата изобразява човешката природа на Христос, огънят – божествената природа, а ароматния дим е изпросването на благодатта на Светия Дух. И на друго място – „коремът “ на кадилницата се подразбира като светата утроба на Божията Майка, носеща светият въглен Христос, в Който обитава пълнотата на божеството телесно. С прости думи св. Козма Етолийски описва символиката, казвайки: „Кадилницата означава Пресвета Богородица, Божията Майка. Както въгленът е вътре в кадилницата и не я изгаря, така и Пресвета Богородица е съдържала Христос в себе си и не е била изгорена, но още повече се осветила.”
С тамяна, предлаган в часа за молитва, издигането на душата е „нагоре” – „да издигнем сърцата си нагоре”. Както тамяна, който се нагрява на въглищата, се издига нагоре и ароматизира наоколо, така и душата на вярващия със силна вяра трябва да хвръкне напред със сладко благоухание, откъсната от материалните неща и грижи. Дъното на кадилницата показва смирението на Христос, огънят – Неговото божество и ароматният дим ни „изпълва” с благоуханието на Светия Дух.
Вижте още: Всичко, което трябва да знаете за иконите в дома си
Св. пророк Моисей, подчинявайки се на Господ, построил кадилен жертвеник (Изход 30:1-10). Метода на приготвяне на тамян бил показан от Самия Господ (Изход 30:34-36). Каденето с тамян в Стария завет било Божия заповед. Трябвало да се кади с тамян в началото на деня всяка сутрин и всяка вечер (Изход 30:7-8).
Също така този благочестив навик е приет в християнското богослужение. Особено на вечерните служби се кади с тамян, където заедно с радостната светлина от слънчевия залез се пее и псалм 140 „Да възлезе молитвата ми като тамян пред Твоето лице, въздигането на ръцете ми – като вечерна жертва”. Ние молим Господ нашата молитва да се издигне до Неговия престол като благовонен тамян, издигащ се към небесата.
Този благочестив обичай създава предпоставка за гореща молитва и привлича освещаващата Божия благодат. Благословението с тамян на предложението (има се предвид предложението на хляб и вино, които се претворяват в Св. Дарове) ясно показва голямата полза за вярващите от каденето с тамян. Свещеникът казва „На Тебе, о Господи, ние принасяме тамян като аромат на духовно благоухание; приеми го в Твоя Небесен олтар и ни изпрати в замяна благодатта на Светия Дух”. На Светата Литургия свещеникът произнася много подобни думи от прошението от ектенията накрая, когато се предлагат Светите Дарове: „И като човеколюбец нашият Бог да ги приеме в Своя свят, наднебесен и мислен жертвеник като духовно благоухание и да ни изпрати божествената благодат и дара на Светия Дух, да се помолим”.
Когато свещеникът прекадява вярващите, те трябва да се поклонят, благоговейно очаквайки благословение и благодат от Бога. Когато свещеникът прекадява иконите, проси техните молитви и ходатайство пред Бога за членовете на Църквата. За съжаление много християни, когато свещеникът ги прекадява, остават неподвижни (подобно на колони). И това, разбира се, е поради невежество. Лекият поклон е знак на това, че ние участваме в това, което става по време на службата, а също и знак на елементарно уважение към свещеника, който се моли за нас!
