Мария Пар, неслучайно определяна като "новата Астрид Линдгрен", не само спечели най-големите награди за детска литература, но и плени милиони деца с прекрасната история "Вафлено сърце", разказваща за приятелството на 9-годишните Триле и Лена. Сега във "Вратарката и морето" те са на 12 и се впускат в приключения, които са много по-сериозни и опасни. Двамата влизат в света на възрастните, където има повече отговорности и по-сложни взаимоотношения.
Във "Вратарката и морето" Мария Пар предлага много повече от това, което сме свикнали да очакваме от нея. Новата й книга е също толкова забавна и докосваща като "Вафлено сърце", с която много български деца израснаха и обикнаха. Но авторката значително разширява спектъра на познанията и емоциите на младите си читатели, като ги въвежда в света на възрастните, където има повече отговорности и много по-сложни взаимоотношения и чувства.
Лудетината Лена отново въвлича приятеля си Триле в неразумни приключения – като например самоделен сал, който ще се разбие в открито море, или събиране на лакомства насред бушуващ ураган. В класа им се появява и ново момиче – Биргите от Холандия, която поражда в Триле неизпитвани досега чувства. Той иска да бъде с нея, но се притеснява, че така пренебрегва Лена и дядо си. В същото време над футболната кариера на приятелката му Лена са надвиснали черни облаци. Новият треньор не й дава никакви възможности за изява като вратар и тя решава да се премести в друг отбор, в града.
Героите се натъкват на смъртни опасности в морето, претърпяват инциденти с въздушна пушка, има счупени ръце, злополучен училищен концерт и препратка към Астрид Линдгрен, когато малката сестра на Триле е издигната на пилона с флага. А Лена е не само припряна и егоцентрична, но има възможност и да покаже, че притежава златно сърце (размер XL).
Мария Пар кара и героите, и читателите си да мислят, да се учат и да порастват, като резултат от всичко, през което преминават. Борят се със сериозни проблеми и излизат от тях с по-голямо самочувствие, разбиране и уважение към другите хора.
Младата писателка не се страхува да пише за трудни теми като несигурността и скръбта, живота и смъртта, с която може да се сблъска човек по всяко време… И възрастните читатели ще пролеят няколко сълзи, докато четат – сълзи на съчувствие и удовлетворение, които скоро обаче ще бъдат заменени от усмивки и смях.
