Има две неща, които смъртният човек не бива да узнава: колко дни ще живее и колко пъти ще обича.
Първата глава на "Виенски апартамент" се появява през 2010 г. във взет под наем апартамент. Във Виена. След множеството ѝ награди за поезия дебютният роман на Радостина А. Ангелова доказва, че талантът не влиза в жанрови рамки. Романът е номиниран е за наградата "Елиас Канети" и за "Наградата на София" и завърта поредица истории, сред които театралната постановка "Цъфнали очи".
Още при първото си излизане на пазара "Виенски апартамент" тихо, но настойчиво печели сърцата на читателите си. Днес – осем години и още пет романа след началото, "Виенски апартамент" заживява нов живот в ново издание и влиза в диалог с последната книга на Радостина Ангелова – "Бал в Мулен Руж".
"Виенски апартамент" е книга за виенско колело. Завърта се и разпилява емоциите между горе и долу. Позволява да погледнеш отвисоко и те държи сигурно, така че забравяш околния свят. Във всяка кабина се крие отделна история – самодостатъчна, но неотменно свързана с всички останали чрез общата ос.
Това, което задвижва въртенето, е Бианка – жената, решила да открие възможно ли е да превърне австрийската столица в свой дом. И ако го направи, дали ще е заради себе си, заради мъжа, с когото има (почти) незапочнала история, или заради малкия си син. Жилището, което наема за седмица, трябва да изиграе ролята на помощник – в хотел не би се почувствала у дома си. И апартаментът наистина ѝ подава ръка: кварталът, където се намира, става причина за съдбовна среща. Собственикът му пък се оказва повече от хазяин, изваден от калъп с австрийски етикет.
Докато Бианка пише ново начало по белите стени на своя виенски апартамент, Радостина А. Ангелова отваря прозорците към множество други съдби. Част от тях минават през деня на Бианка. Друга част са скрити в текстове, които се гмуркат в дълбокото и разказват за любов, скрита в пламък на прага; за кафе, попило тайните на чужди устни; за лунна мъдрост и цъфнали женски очи.
Следващото завъртане започва оттук.
