Малко парижко бистро и особняк, който вярва, че е прероденият Балзак. Дъхави родопски поляни и момче, загледано в първата си дърворезба. Сорбоната и амбициозна студентка, която пише за Огюст Роден. Гробищатa "Пер Лашез" и влюбена двойка, която отдава почит на великите поети. Нощен Париж и перките на Червената мелница, които се въртят…
В "Бал в Мулен Руж" Радостина А. Ангелова завихря танц от запомнящи се герои, събития и емоции, които поглъщат читателя и го повеждат на пътуване към дома. Подобно на "Афиши в огледалото", посветен на Роза Попова, и тук авторката изгражда два времеви пласта и черпи вдъхновение от живота на незабравима българка.
Историята от миналото улавя мигове от една голяма любов, белязала родната ни литература, но този път реалните личности остават тайна почти до самия финал. Не само за героите, а и за читателя. Макар подсказките на авторката да са достатъчно и сюжетът да е вълнуващ сам по себе си, опазването на тайната и разкриването й в текста ще е удоволствие за всеки, прочел романа без предварителна информация. Достатъчно е да знае, че става дума за популярна двойка от началото на XX век, прекарала известно време в Париж.
Мистерията в "Бал в Мулен Руж" започва през 1905 г. с елегантен черен бележник, забравен от непозната чужденка в колоритното кафене на Гастон близо до Булонския лес. Повече от век по-късно този бележник попада в ръцете на Ева. Двайсет и две годишната студентка току-що се е сблъскала с разкритие, което преобръща живота й. Родена и отраснала във Франция, Ева е свикнала да разделя времето си между няколко различни "у домаю – апартамента близо до музея на Роден в Париж; Версай, където живее семейството й; и къщата на леля й в Родопите. Сега се оказва, че вероятно има и друг дом. Докато се опитва да открие дали и доколко може да е част от него, Ева се изправя пред тайната на черния бележник. Надява се, че той ще й разкрие повече за собственото й минало. И дори не подозира, че на страниците му ще се сблъска с дневника на една от най-популярните българки и ще открие ключа към тайната на известна френска картина, която днес се пази във Филаделфийския музей
"Макар да съм сигурна, че повечето читатели ще се потопят в миналото с по-голям интерес, съвременната история в романа, историята на Ева, за мен е по-ценната в човешки план. Най-малкото защото е история в развитие, история, която мнозина живеят" – споделя авторката Радостина А. Ангелова.
Мнозина читатели със сигурност ще открият себе си не само в Ева, а и в майка й Незабравка, в българските й баба и дядо или в любимия братовчед. Съдбите на тези герои се оглеждат и в сюжета от миналото – защото основният въпрос е един и същи: дали принадлежността определя кои сме, или успяваме да открием себе си благодарение на принадлежността? Листата ли са прави, защото се откъсват и пътуват, или корените, които крепят?
