В малко планинско селце, на една бременна жена и дошло време да ражда. Навън бушувала свирепа зима. Пътищата били затрупани от огромни преспи сняг. Така, че било невъзможно да се закара родилката до най-близкия град.
Тласкан от неволята, мъжът и почукал на вратата на възрастния си съсед:
- Комшу, ти нали едно време беше акушер? Можеш ли да помогнеш на мойта Стефка?
Оня отговорил замислено:
- Отдавна съм пенсионер, ама тая работа - не се забравя! Изчакай само да си взема куфарчето с инструментите. От 20 години не ми е трябвало!
И така, двамата отишли в дома на бъдещата майка. Преди да влезе в стаята й, старецът наредил на съпруга:
- Виж какво! Не ми трябваш вътре, за да ми припадаш! Стой плътно до вратата! И когато ти поискам нещо, незабавно ми го донеси!
Речено-сторено! След малко отвътре долетял гласа на пенсионера:
- Милко, имаш ли чук?
Оня се шашнал:
- Чук ли каза? За какво ти е пък чук?
- Бягай да търсиш, не се обяснявай!
След малко домакинът предал исканият инструмент. От стаята се чул силен трясък и зверски псувни! След пет минути, акушерът се обадил:
- Така няма да стане! Донеси ми клещи!
Съпругът се паникьосан:
- Клещи ли каза?! За какво са ти клещи?
- Оффф... Направи ми една голяма услуга - просто ги донеси!
Когато това станало от "родилната зала" се чули странни звуци и нови псувни!
Пенсионерът извикал:
- Ех, мама му стара! Не се получава и това си е! Милко, имаш ли бормашина?
Оня вече - загубил ума и дума:
- Бормашина ли каза? Какво правиш с жена ми, бе, садист?
Вратата бавно се отворила. Старецът се показал целия потен и разрошен. Поел си дълбоко дъх. И вече, по-спокойно обяснил:
- Нищо лошо не правя на жена ти, бе, човек! Просто, не мога да си отворя скапаното куфарче!
