Харесал си Ванката селската хубавица Мими и взел да я задява. Един следобед я взел от вкъщи и я закарал на 2 км до близкия язовир.
- Миме, ще ми дадеш ли?
- Е не още, не те познавам добре.
- Хубаво, щом е така ще си ходиш пеш.
- Еми, ще си ходя пеш.
На другия ден минал, взел я и я закарал на 10 км на разходка в планината.
- Миме, ще ми пуснеш ли днес или предпочиташ да си ходиш пеш?
- Ми няма, ако трябва ще си ходя пеш!
На третия ден вече го измислил, взел я и я закарал на 80 км от града.
- Миме, на 80 км от вкъщи сме, ще ми пуснеш ли, щото иначе нали знаеш, ще се прибираш пеша.
- Ми няма да ти пусна, Иване!
- Хубаво, ще се прибираш пеша, и тръгнал с колата. По едно време вижда в огледалото как Мимето му маха отзад, Ванката обърнал и се върнал при нея.
- Какво, размисли ли?
- Ми не, ама исках да ти кажа утре да не идваш да ме взимаш.
- Защо?
- Няма да съм се прибрала...
