Звъни телефонът, ама някак аварийно ми звъни. Вдигам. Онова с антенката не работело, не светело и нямало интернет. Ужас на ужасиите да няма интернет баш за нам кой си филм, който сме го чакали цял ден да го гледаме, и освен това, Джокович имал основателни претенции за не 'нам кво си... Бедстваме и не може така да продължава.
- Ама ти включи ли го, пробва ли да извадиш и пъхнеш буксичката?
- Всичко съм пробвала, 10 000 пъти вече пробвах буксички, щепсълчета, кабелчета, тока гасих, водата спирах, бойлера също, не ще и не ще и няма нет, светът свърши, да беше паднал метеорит, ама това е нетърпимо вече, да паладейш, и... ти не ме обичаш!
Ясно, работата е сериозна. Бягам от ангажименти, бързам, изпреварвам баш пред едни куки, които заложили триногата и снимат, успях да им се усмихна широко кът Джак Никълсън в "Сиянието" на Стенли Кубрик, усетих как една стотачка се изниза от картата към КАТ, псувам разни бабички и дядовци, които насред делника тръгнали на пазар (понеже е Петък и е "Пазарен ден") и карат като костенурки на втора без газ, в крайна сметка паркирам пред вкъщи, качвам се, влитам и заварвам атмосфера на сърдито мълчание, което реди пасианси на дивана по случай края на световния Интернет, рутер, който не свети и въобще по-добре да не влизате в такова напрегнато положение с гъстотата на пчелен мед, в който потъвате в някой много страшен кошмар. Откачам аз, закачам, не ще. Цък копченцето отзад, хоп светнааа!
- Ти пипа ли го нещо?
- НЕЕЕЕЕЕ! Въобще не съм го пипала!
От което разбирам, че или извънземните или пак онзи руски шпионин е минал да цъкне копченцето на рутера отзад.
И сега следва най-важното.
- Ако искаш да знаеш, бърсах прах! Повече никога няма да бърша прах, никога няма да шетам, да готвя, да чистя, да пера, да гладя, щото така! Излязох виновен пак аз за копченцето.
Целувки, прегръдки, филмченцето тръгна, хайде пак обратно по задачки, пак усмивка на катаджиите, пак бабички и дядовци карат като костенурки, пак търси парко място и се прави, че си ходил до тоалетната по голям зор...
Любов, какво да я правиш?!... Да паладейш.
