Мнозина може да отидат да гледат "Вездесъщият" с по-ниски очаквания, отколкото той заслужава. Отчасти това може би се дължи на трейлъра, който оставя впечатлението, че филмът е леко несериозен, леко забавен, леко абсурден. Във "Вездесъщият" обаче няма нищо несериозно. Точно обратното.
Важно е да бъде отчетен отличният начин на заснемане на филма. От първия до последния кадър действието върви логично, последователно, естествено. Няма го характерното за съвременното българско кино накъсване, което насилва зрителя да оправдава нелогични, неразбираеми и не на място сцени. В това отношение "Вездесъщият" се справя добре.
Като история и послание филмът също има много силни страни. Той не просто експлоатира темата за воайорството и за простата истина, че има неща, на които им е писано и които трябва да останат невидяни от чужди очи. Той преплита силни паралелни линии - анатомията на разпада на един брак, анатомията на отчуждението, анатомията на изневярата. И се справя там, където много други се провалят.
Страшно много съвременни български филми наблягат на философските внушения, изоставяйки историята и нейната достъпност и лекота. И се провалят и в двете. "Вездесъщият" успява да намери баланса.
Може би звучи малко странно и неочаквано, но в киносалона имаше жени, които плакаха на някои от силните моменти.
"Вездесъщият" има какво да предложи на зрителя, има с какво ценно да го спечели. Професионално и умно направен, филмът може да ви изненада. Затова му дайте шанс.
Автор: Десислава Любомирова
