Православната църква чества Велика събота - последният ден от Страстната седмица, предшестваща Великден. В този ден се възпоменава погребението на Христос, пребиваването на Неговото тяло в гроба, слизането Му в ада за възвестяване на победата над смъртта и за избавлението на душите. Богослужението започва от сутринта и продължава до вечерта.
В Страстната събота, преди изгрев слънце се месят великденски обредни хлябове и козунаци. С тях хората изразявали почитта си към Спасителя. През целия ден в храмовете се освещават яйца, козунаци, ястия, хлябове, предназначени за празничната трапеза.
Днес също могат да се боядисват яйца. В полунощ на събота срещу неделя хората се поздравяват с "Христос Возкресе! - Воистина возкресе!" и си пожелават здраве и щастие. Църквата се обикаля със свещ, която трябва да се донесе мълчешком в къщи, като се внимава да не угасне.
Свещите се палят с огън донесен от Ерусалим малко по-рано. Огънят е най-великото чудо, което се случва в параклиса на Божи гроб.
