Освен сладко, солено, горчиво, кисело и умами, учените са успели да намерят друг вкус, който реагира на амониев хлорид, химикал, който обикновено се среща в скандинавските бонбони.
Вижте още: Бягането бори депресията по-добре от лекарства
Японският учен Кикунае Икеда предложи вкусът умами като основен вкус в началото на 1900 г. Около осем десетилетия по-късно научната общност официално се съгласи с него.
Сега изследователи от Университета на Южна Калифорния имат доказателства за шести основен вкус. Невролозите Емили Лиман и нейните колеги откриха, че езикът реагира на амониев хлорид чрез същия протеинов рецептор, който сигнализира за кисел вкус.
"Ако живеете в скандинавска страна, ще сте запознати с този вкус и може да ви хареса", казва Лайман, професор по биологични науки. В някои северноевропейски страни "солено женско биле" е популярно най-малко от началото на 20 век. Сред съставките е салмиак или амониев хлорид.
Учените знаят от десетилетия, че езикът реагира силно на амониев хлорид.
През последните няколко години проф. Лиман и нейните колеги откриха протеина, отговорен за усещането на киселия вкус. Този протеин, OTOP1, се намира в клетъчните мембрани и образува канал за навлизане на водородни йони в клетката.
Вижте още: Ето какво се случва, ако изпиете лекарство с изтекъл срок на годност
Водородните йони са ключов компонент на киселините. Ето защо лимонадата (богата на лимонена и аскорбинова киселина), оцетът (оцетна киселина) и други киселинни хранителни продукти оставят остър отпечатък върху езика. Водородните йони от тези киселинни вещества навлизат в рецепторните клетки през канала OTOP1.
Тъй като амониевият хлорид може да повлияе на концентрацията на киселина в клетката, изследователите се чудели дали може по някакъв начин да активира OTOP1.
„Видяхме, че амониевият хлорид е наистина силен активатор на каналите OTOP1“, казва проф. Лиман.
Рецепторните клетки при нормалните мишките генерирали силен електрически отговор след добавянето на амониев хлорид, докато рецепторните клетки при мишки, генетично модифицирани да не произвеждат OTOP1, не реагирали.
Изследователите отишли една крачка напред и проучили как мишките реагират, когато им беше даден избор между обикновена вода и вода с добавен амониев хлорид. Мишките с функционален протеин OTOP1 не харесват вкуса на амониевия хлорид и не пият разтвора, докато мишките без протеин OTOP1 нямат нищо против амониевия хлорид, дори при много високи концентрации.
Вижте още: 7 неща, които се случват с тялото ви, когато сте изложени на стрес
Проф. Лайман обяснява, че способността да усещаме вкуса на амониевия хлорид може да се е развила, за да помогне на организмите да избягват поглъщането на вредни биологични вещества с високи концентрации на амоний.
